Бенедикт ХVІ: Божията светлина озарява фреските на Сикстинската капела

„Светът не е плод на мрака, на случайността, на абсурда, а произхожда от един Разум, от една Свобода, от един върховен жест на Любов”. За Папа Бенедикт ХVІ това е посланието на фреските в Сикстинската капела, която на 31 октомври навърши 500 годиини. По този повод и в навечерието на празника на Всички Светци, Папата предстоялества Вечерната молитва в капелата дарена от Микеланджело на Папа Юлий ІІ от Ровере. „Божията светлина е тази, която озарява фигурите изрисувани от известния художник и скулптор от средновековието", подчерта Папата в проповедта си.

Денят е 31 октомври 1512 г. Удивлението завладяло присъстващите на откриването от Юлий ІІ на фреските на Микеланджело в Сикстинската капела е все още същото като преди 500 години. В краткото си размишление Бенедикт ХVІ говори за този шедьовър, осъществен за четири години (1508 до 1512), разпростиращ се на повече от хиляда квадратни метра, наричайки го „светилник” за целия свят. Но не става въпрос само за светлина, произлизаща от мъдрата употреба на цветове, богати на контрасти или от раздвижените фигури, изпълващи шедьовъра на Микеланджело, отбеляза Папата, а за идеята, която доминира в централния свод на параклиса:

„Божията светлина е тази, която озарява фреските и целия Папски параклис. Тази светлина, която със своята сила побеждава хаоса и мрака, за да дари живот: в творението и изкуплението. Сикстинската капела разказва тази история на светлината, на освобождението, говори за връзката на Бог с човечеството”.

В свода на параклиса Микеланджело придружава зрителя в преоткриването на посланието на Пророците към които се прибавят Сибилите в очакване на Христос, от самото начало на всичко: великият художник изобразява Бог Създател и неговото действие, неговата мощ, за да каже красноречиво, че „светът не е плод на мрака, на случайността, на абсурдното, а произхожда от един Разум, от една Свобода, от един върховен жест на Любов”:

„В срещата между пръста на Бог и този на човека, долавяме допира между небето и земята; чрез Адам, Бог влиза в една нова връзка със своето творение, човек е директно свързан с Него, призван е от Него, създаден е по образ и подобие Божие”:

„По своята същност Сикстинската капела е литургична аула, а фреските, които я украсяват намират в литургията своята жизнена среда - припомни Папата. Това е контекста в който най-добре изразяват своята красота, богатство и смисъл”:

„Така по време на литургичното действие, цялата тази симфония от фигури се оживява в духовен, но също и в художествен смисъл, защото долавянето на художествената форма е акт присъщ за човека и като такъв въвлича сетивата и духа”.

„Да се молиш в Сикстинската капела, обгърнати от историята на пътя на Бог с човека, чиято кулминация е Страшният съд, нарисуван от Микеладнжело двадесет години след свода е призив за възхвала” , констатира Папата.

„Сикстинската капела, съзерцавана в молитва, е още по-красива, по-истинска и ни разкрива цялото си богатство. Тук всичко живее и от всичко отново звучи Божието Слово”.

svt/ rv