Бенедикт ХVІ: вярата не е частен факт, защото се ражда и живее в Църквата

Не съществува истинска вяра, ако не е живяна в лоното на Църквата. Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе на площад Свети Петър в присъствието на повече от 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Бенедикт ХVІ определи като „противоречива” разпространената днес „тенденция” да се „поставя вярата в частната сфера”. Третата катехистична беседа от цикъла посветен на Годината на вярата, Бенедикт ХVІ започна с въпроса: „вярата, като моя, индивидуална ли е, „сам” ли я живея?”:

„Актът на вярата е един възвишен личен акт, който се осъществява в най-дълбоката човешка съкровеност и който бележи една промяна на посоката, едно лично обръщане: моето лично съществувание получава един обрат. Но тази моя вяра, не е резултат на моето размишление в самота, не е продукт на моите мисли, а плод на една връзка, на един диалог в който има едно вслушване, едно получаване и отговаряне: това е общуването с Исус, който ме кара да изляза от моето „аз”, затворено в мен, за да се отворя за любовта на Бог Отец”.

Вярата, продължи Папата, не е „частен диалог с Исус”: тя е дар, който е от Бог и се дава посредством Църквата. „Още от самото начало – подчерта Бенедикт ХVІ – Църквата е местото на вярата”, „местото на предаването на вярата”. Затова, Църквата не е „социологическа” единица, а е общност вкоренена в Бог, в Исус, в Сетия Дух:

„Нашата вяра е наистина лична, само ако също е общностна: може да бъде моята вяра, само ако се живее и се движи в „ние” на Църквата, само ако е нашата вяра, общата вяра на единствата Църква. Църквата е Майка на всички вярващи. „Никой не може да каже, че има Бог за Отец, ако няма Църквата като Майка”. Ето защо, вярата се ражда в Църквата, води към нея и живее в нея. Това е много важно да се помни”.

Бенедикт ХVІ насочи вниманието и към начините чрез които от две хиляди години Църквата свидетелства и предава вярата. По-специално Папата се спря на важността от „Традицията”, която „е гаранция, че това в което вярваме е оригиналното послание на Христос, проповядвано от Апостолите”:

„Ако Свещеното Писание съдържа Словото Божие, то Традицията на Църквата го съхранява и предава достоверно, за да могат хората от всяка епоха да имат достъп до неговите безкрайни ресурси и да се обогатят от съкровищата му на благодат”.

„Църковната общност – посочи в заключение Папата – е мястото където личната вяра се разраства и узрява”. Затова, новата евангелизация, която бе в централна тема на току що завършилия Синод на епископите, е публичен израз, придружен от благодатта Божия, на тази вяра:

„Ето защо, разпространената днес тенденция за поставянето на вярата в частната сфера противоречи на нейната същност. Нуждаем се от Църквата за имаме потвърждение за нашата вяра и за изпитаме заедно даровете Божии: Неговото Слово, Тайнаствата, подкрепата на благодатта и свидетелството на любовта. В свят в който индивидуализма регулира отношенията между хората, правейки ги все по-слаби, вярата ни призовава да бъдем Божия народ, да бъдем Църква, носители на любовта и общението на Бог за целия човешки род”.

При поздравите на различни езици в края на аудиенцията, Папата се обърна към ректорите на Католическите Университети, събрани в Рим, и припомни литургичния празник посветен на Всички Светци, който Католическата църква чества на 1 ноември.

svt/ rv