Неделна проповед от отец Койчо Димов: Исус е истинската Светлина, която свети и прогонва
мрака
"Учителю, да прогледам" (Марко 10, 46-52)
През
тази ХХХ неделя през годината литургията ни предлага Евангелският откъс в който един
сляп човек, на име Вартимей, чувайки че Исус ще премине през мястото където просеше,
започва да вика с висок глас към Учителя, за да му възвърне зрението. Тълпата чувайки
го, започва да го порицава, за да замълчи. Но той започва да вика още по-силно. Тогава
Исус се приближава до него и му казва:
„Отиди си, твоята вяра те
спаси”. И той веднага прогледа и тръгна след Исуса по пътя.
Коментар
от отец Койчо Димов, енорийски свещеник на църквата „Свети Йосиф” в с. Бърдарски
Геран и църквата „Успение Богородично” в гр. Враца.
****** Драги братя
и сестри, в Своето Апостолическо
писмо, под формата на Motu proprio „Вратата на вярата”, Светия Отец Папа Бенедикт
XVI ни припомня, че вярата е онази светлина в живота на човека, която не може да се
скрие под крина, вярата обхваща целия живот, тя е двигателя на човешкия стремеж към
вечен живот и общение с Бога. Връзката между вярата и светлината в живота е толкова
тясна, че се покрива в личността на Исус Христос. Той е „Началника и завършителя на
вярата” /Евр.12,2/, но Той също е „Светлина, дошла на света, та всеки, който вярва
в Него да не остане в тъмнината” /Йн.12, 46/. Човек, който живее в тъмнина не може
да има цел в живота, за него живота е сведен до ежедневното преживяване, но няма смисъл,
посока и цел, и много често хората без вяра, живеещи в тъмнина се оставят да бъдат
водени от модерните течения в обществото, от модите, често пъти нехуманни и противни
на човешкото благо. Само срещата с Бога, Който е Пастира на нашите души, може да отвори
очите на душата, да запали пламъка на вярата, да прогони тъмнината, да донесе радост
и надежда в живота на всеки един от нас.
В днешното Евангелие на тази XXX Неделя
през годината се говори за една необикновена среща на Исус с един слепец от Йерихон,
на име Вартимей. Само за кратки минути този слепец и просяк, ще промени коренно живота
си, той ще стане ученик, който следва Христос и ще намери мира за душата си. Евангелието
поставя тази среща малко преди влизането на Исус в Йерусалим, само на 30 км. от свещения
град е Йерихон и там слепеца Вартимей среща Исус, Който решително върви към изпълнението
на Своя час – часа на Страдание, смърт, Възкресение и прославяне на Сина Давидов,
но Той не върви сам – Исус вече има Свои ученици, които Го следват, Той им говори
открито за Себе си като Месия и на Голгота, когато ще бъде издигнат на Кръста, ще
привлече всички към Себе си, от Кръста учениците Христови ще намерят потвърждение
на вярата, която Христос е посял в техните души. Един от тези ученици е бил и Вартимей,
но в него можем да видим цялото човечество, което е очаквало да бъде осветено от
истинската Светлина, дошла на света, както казва светия Папа Григорий Велики. Вартимей
е чул за Исус, някой вече му е благовестил, и той започва да вика с гореща молитва
към Него: „Исусе, Сине Давидов, помилвай ме” /Мк.10,47б/. В сърцето му се бе родила
вярата от благовестието, от слушането на Словото и Неговото приемане в живота, затова
и този слепец, след като е чул за Исус, започва да Го моли, защото знае, че този Исус
е Спасителят, Лекарят на душите и телата. Но молитвата на Вартимей се превръща в действие,
тя дава криле на вярващия, и той може да стане от досегашното си положение и живот
и да дойде при Исус, Който го е повикал. „Дерзай, стани, вика те” /Мк.10,49б/ - три
действия, които изразяват пътя на вярата. Вартимей е заведен от апостолите при Исус,
в тях виждаме общността, Църквата, която винаги води душата към Извора на Спасението,
към Бога. Вартимей хвърля горната си дреха, която изразява досегашния му начин на
живот като просяк и слепец, той знае, че Исус ще го облече в нова дреха, в ново достойнство
подобно на Серафим от безсмъртния едноименен разказ на Йордан Йовков, Вартимей е готов
да рискува всичко, понеже е намерил пътя в живота си. Когато е доведен при Исус, той
проглежда, изпълва се с онази Светлина, Която е вечна, Която идва от Бога и която
се нарича Спасение. „Твоята вяра те спаси” – казва Исус. Вярата е сътворила едно чудо
в живота на слепеца, той е прогледал и е видял себе си не като отритнат, просещ слепец,
а като образ Божи. Интересно е, че в края на този евангелски епизод, Исус казва на
Вартимей: „Иди си, твоята вяра те спаси” /Мк.10,52а/, но веднага научаваме, че той
не си е отишъл, а вече прогледал е тръгнал по пътя след Исуса. Преди, като
слепец е стоял на пътя, стоял е в тъмнина и дори да е живеел, да се е движил,
неговия живот без вяра е бил в един постоянен застой, но сега, вече като вярващ, прогледал
и видял Истината, той не може да си иде, да се върне назад, той трябва да тръгне по
пътя след Исус, след Пастира, Който го води на злачни пасбища и на тихи води /Пс.22/.
Неговата душа отдавна е жадувала за Бога, за Светлината – „както кошута жадува за
водни потоци, тъй и душата ми Боже, копнее за Тебе” /Пс.41,1/. Големият църковен Отец
и учител от IV век Свети Ефрем Сирин в словото си за покаянието казва: „Христос е
показал на грешника, че досега е тънел в мрак, и в тъмнината проникнала Светлина,
и грешника видял Светлината – Христос, и с любов се обърнал към Него. И така, при
сиянието на светлите Му лъчи, той се приближил, и в душата си видял образа на славата
Му, голяма и славна Светлина, и получил от Него блясък”. Вартимей получил този блясък
от вечната Светлина, който не се поставя под крин, а свети и му сочи пътя в живота.
Да се молим на Бога и ние да приемаме тази изобилна Божествена светлина, която да
блести в живота ни, да озарява делата ни и да ни води към Истината, да бъдем сътрудници
на вечната Истина.
Вярвам, че Исус е истинската Светлина, Която свети и прогонва
мрака, Която ме води по пътя към Небето. Амин. Отец Койчо Димов