Бенедикт ХVІ: вярата е свръхестествен дар от Бог и свободен акт на човека

Вярата е „свръхестествен дар”, но също свободен акт на човека, който съзнателно решава да се повери на любовта на Бог, който променя живота. Това посочи Папата Бенедикт ХVІ пред хилядите вярващи и поклонници, събрали се на площад Свети Петър за традиционната генерална аудиенция. Светият Отец продължи своя катехистичен цикъл посветен на Годината на вярата.

Десетки години на „планиране”, на точни изчисления и опити, които превърнаха човечеството в една модерна версия на Свети Тома: вярвам само в това, което мога да докосна. Оттук започна размишлението на Бенедикт ХVІ за състоянието на вярата в съвременния свят. Началният устрем, констатира Папата, попадна във вихъра на хилядите въпроси, които ни запитват „какво е вярата и дали все още може да послужи за нещо”. Успоредно с това нарасна „вярата” в осезателността на науката и техниката, въпреки, че тяхното „величие” и важността на техните открития, посочи Светият Отец, все още не са направили човека настина „по-свободен и по-хуманен”:

„Понякога се има чувството, от някой събития за които всекидневно сме информирани всички, че света не върви към изграждането на едно по-братско и по-мирно общество; самите идеи за прогрес и благосъстояние показват техните сенки (…) Освен това, един определен вид култура, възпита човечеството да се движи само към хоризонта на материалното, на осъществимото, да се вярва само в това, което се вижда и се докосва с ръцете”.

Това е проблем, продължи Папата, който „се ражда от едно хоризонтално виждане на реалността”. Виждане, което само не е достатъчно, защото освен знанието, съществува една друга мъдрост, която отвежда към сърцето на Бог:

„Ние се нуждаем не само от материалния хляб, нуждаем се от любов, от смисъл и надежда, от една сигурна основа, от устойчив терен, който да ни помага да живеем с едно истинско чувство дори в кризата, в мрачните моменти от живота, в трудностите и всекидневните проблеми. Вярата ни дарява именно това: тя е доверчивото поверяване на Бог, който ми дава една различна сигурност, но не по-малко устойчива от тази, която ми се дава от точните изчисления или науката”.

Вярата, посочи Папата, е „дар от свише, но същевременно е напълно човешки акт” на любов „която не се сломява пред злините на хората”, а утешава и спасява:

„Трябва по-често да размишляваме – в нашия всекидневен живот, белязан от проблеми и понякога трагични ситуации – над факта, че от християнска гледна точка да вярваш означава, да се поверя с доверие на дълбокия смисъл, който подкрепя мен и света. Тази освобождаваща и уверяваща сигурност на вярата трябва да бъдем способни да възвестяваме с думи и да показваме с нашия живот на християни”.

Да вярваш, подчерта Бенедикт ХVІ, „не е просто един вид интелектуално одобрение от страна на човека”, а е свободен акт на доверие към Бог. Разбира се, не е „присъединяване лишено от съдържание”, защото вярата ни кара да осъзнаем, че Бог стана осезаем, стана плът в Исус:

„Като християни ние сме свидетелство на този плодотворен терен: нашата вяра, въпреки нейните ограничения, показва, че съществува добрата почва, където семето на Словото Божие, дава изобилен плод на справедливост, мир и любов, на ново човечество и на спасение. Цялата история на Църквата, с всички проблеми, също показва, че съществува добрата почва и доброто семе, което дава плод”.

Разпространението на Евангелието, отбеляза Папата, в свят влюбен повече в материята, отколкото в духа, може да представи „рискове”, първият сред които е отхвърлянето на Христос:

„Вярата не е в противоречие нито със свободата, нито с интелигентността на човека. Напротив, тя ги предполага и възвеличава, в едни залог на живота, който е като едно излизане от нас самите, от нашите лични сигурности, от личните умствени схеми, за да се поверим на действието на Бог, който ни показва неговия път за постигането на истинската свобода, на нашата човешка идентичност, на истинската радост на сърцето, на мира с всички”.

При поздравите на различни езици Папата се обърна към различните групи от богопосветени сред които Сестрите от Конгрегацията на Пресветата Прескръбна майка, събрани за техният Генерален капитул и към делегатите от Апостолския Съюз на клира по повод 150 години от неговото основаване. Бенедикт ХVІ поздрави и младоженците, младежите и болните присъстващи на генералната аудиенция, посочвайки им за пример личността на Блажен Йоан Павел ІІ:

„Скъпи младежи, научете се да подхождате към живота по примера на неговия плам и ентусиазъм; скъпи болни, носете с радост кръста на страданието, както ни научи самия той; вие скъпи младоженци, поставяйте Бог винаги в центъра на всичко, за да може вашият съпружески живот да бъде по-щастлив и изпълнен с повече любов”.

svt/ rv