Неделна проповед от отец Койчо Димов: пътят към спасението не минава през триумфа и властта, а през Страданието и Кръста

"Син човечески дойде да даде душата си за откуп на мнозина" (Марко 10, 35-40)

През тази 29-та неделя от литургичното време Евангелието ни предлага епизода в който Яков и Йоан искат от Исус да им стори място да седнат в Славата Му, единият отдясно, а другият отляво. Молбата им предизвиква възмущение у апостолите, но Исус казва: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който между вас иска да бъде пръв , нека бъде служител на всички". Коментар от отец Койчо Димов, енорийски свещеник на църквата „Свети Йосиф” в с. Бърдарски Геран и църквата „Успение Богородично” в гр. Враца.


******
Драги братя и сестри в Христа,
Една от главните цели на Годината на вярата е да растем в тази вяра, която сме получили в Светото Кръщение, а да растем във вярата означава преди всичко да растем в познаването на Христос /Фил.3,8/, понеже нашата вяра не е някаква идеология, която трябва да усвоим и да защитаваме, а е точно обратното – тя е един нов живот, който започваме чрез срещата си с Исуса Христа, Автора и крайна цел на вярата, както ни и припомни Светия Отец Папа Бенедикт XVI в словото си при откриване Годината на вярата.

Големият богослов от гръцки произход Никола Кавасилас в прекрасния си труд „Животът в Христос” казва, че имаше три причини, заради които човека беше отдалечен от Бога – природата, греха и смъртта, и заради това Сина Божи взе върху себе Си нашата природа, нашите грехове и нашата смърт. Той се уподоби на страдащият раб, слуга Божи, за който ни напомня пророк Исайя в Първото четиво на тази литургия – един съкрушен слуга чрез претърпяното страдание, предаден на мъчение като умилостивителна жертва, чрез която ще оправдае мнозина. Жертвата дава големия си плод – тя оправдава грешника пред Бога, слага край на един живот в грях, и дава началото на един нов, благодатен живот в Христос. Как се постига този нов живот?

За повечето вярващи е достатъчно да се предадат на Христос собствените грехове и смърт, за да получат гратис Спасение и вечен живот. Но Кавасилас казва, че има още нещо – нашата човешка природа, която трябва да бъде постепенно уподобена на Христа, и може би това е най-трудното в напредъка на духовния ни живот. За това свидетелства и епизода от днешното Евангелие. След като за трети път Исус открива Своята Пасхална тайна – на Страдание, смърт и славно Възкресение, цел на Неговото решително пътуване към Йерусалим, двама от апостолите в унисон с останалите не разбират защо Исус, Който е Христос /т.е. Месията/ трябва да страда.

За апостолите Яков и Йоан, синове на гърма, Месията трябва да бъде като цар Давид, да основе едно силно земно царство, което да сложи край на римското господство, да властва със сила и слава в Йерусалим, и да постави единия отляво, а другия – отдясно на себе Си. Тези апостоли имат типично земна представа за Месията, за Неговото царство и власт. Тяхната човешка природа е още много далече от обожествената човешка природа, която приема Божията воля не като външен закон, а като начин на лично съществуване. Дори след Възкресението на Исуса, апостолите ще продължават да имат земни надежди за власт – при Възнесението те питат Исус, дали сега Той ще възстанови очакваното славно земно царство. Исус им отговаря с едно обещание – ще приемете Светия Дух, и с една задача – да отидете по целия свят като Мои свидетели.

Само Светият Дух може като Цар на човешкото сърце да промени човешката природа, на апостолите и нашата. Христос взема нашата човешка природа, за да я принесе като дар на Бога, Христос взема нашите грехове, за да ги заличи в Своята любов и накрая взе и нашата смърт, за да я обезсили и да направи от нея само една стъпка към Възкресението; и така на мястото на природата, греха и смъртта, които ни отделяха от Бога идват: обожествения човек, благодатта и възкресението, които ни свързват завинаги с Бога, с Неговото естество. Но пътя към тях не минава през триумфа и властта, а през Страданието и Кръста, които се наричат служение. „Синът човешки не дойде да Му служат, но да служи и даде душата Си откуп за мнозина” /Мк.10,45/. Ако Христос беше основоположник на една нова идеология, ние бихме се възхищавали на Него и учението Му, но не бихме приели да пием от Неговата чаша, чашата на Страданието. Но Христос е Автора на вярата, Той ни открива истинското лице на Отца и новия ни живот в Бога, като ни казва: „Вземете и пийте от Моята чаша, от Моето Страдание, което ви води към Моята слава”.

И понеже най-трудно се променя човешката природа, много християни се възхищават само външно на Исус, а вътрешно се скандализират от Неговата чаша, от Неговото страдание, и не желаят да пият от нея. За да се победи скандала на Кръста, на помощ ни идва вярата, че Страданието на Исус като Месия не е безсмислено, това не е страданието на един стоик, страдание заради самото страдание, което е безсмислено, но Страданието на Христос отваря вратата на Спасението, едно Страдание, което стои на прага на Възкресението. Следователно Сина Божи е страдащия Божи слуга и Първосвещеника, Който принася себе Си като слуга и жертва на небесния Отец. За да седнат отляво и отдясно на този Месия, на Божия слуга Исус, апостолите трябва да приемат Светия Дух, да тръгнат да евангелизират по целия свят, като слуги и свидетели на Възкръсналия, и така да намерят пътя към истинската слава и власт, която има за основа авторитета на Бога.

Вярвам в Исус, че е Христос, Месията, Който страда, умря и възкръсна и Който ми дава новия живот като Негов свидетел. Амин.
отец Койчо Димов