Новите светци: сестра Мариана Коп - живот поднесен за прокажените в Хавай

Сред новите светци, които Папата ще обяви на 21 октомври на площад Свети Петър е сестра Мариана Коп, монахиня от Третия францискански орден от Сиракуза, в Съединените щати. Много обичана в Хавай, през 1883 сестра Мариана следва светлия пример на Свети Дамян от Молокай, който тук основава леброзариум. Служи на прокажените до смъртта си през 1918 г. За нея говори постулатора на делото по каноничиния процес, отец Ернесто Пиачентини:

**********
Това, което силно привлича в нея е нейната всеотдайност пред нуждите на ближния. Сестра Мариана получава поканата да отиде да помага на отец Дамян в Молокай. Разказва се, че молбата за помощ от страна на отец Дамян, който не успява повече да води напред грижата за прокажените, е била отправена към 20 – 30 монашески института, но мнозина не приемат да отидат да работят сред прокажените. Майка Мариана Коп, през този период генерален настоятел на своя институт, се обръща към всички сестри и 20 се съгласяват да отидат с нея в Молокай. Избира 6 от тях и тръгват за Хавай, където основават един малък дом, след това един малък институт в помощ за децата на прокажените, така че прокажените не е трябвало да живеят заедно със своите близки.

Доколко е позната още в Хавай сестра Мариана Коп и доколко е обичана и днес?
Тя е много добре позната, до такава степен, че хавайското правителство за нея и за отец Дамян е издал декрет, за да ги направи почетни граждани на своята държава. Позната е също и заради проказата, която бе един толкова голям проблем, толкова важен и чувстван силно от Хавай, че са имали една сестра и един монах, пожертвали живота си за да лекуват проказата, за да освободят Хавай от тази язва, което бе нещо много високо оценено и затова силно обичана.

Това пълно отдаване на себе си е една от характерните черти от харизмата на сестра Мариана Коп?
Да, разбира се. Най-важната харизма е тази да се пожертваш за братята, имащи по-голяма нужда и следователно да помагаш на тези, които имат по-голяма нужда от помощ. Тя казваше: „Животът ми е вече тук, в Хавай; в лепрозориума на Молокай аз ще остана до смъртта ми”. Има един голям неин паметник, която прегръща Христос и прокажените са всички около него. Казвала е винаги: „Усмихвай се, усмивката няма да развали лицето ти!” Това е едно насърчение към всички, една покана да се помага на прокажените, да се усмихваш на прокажените: усмивката, която правиш няма да развали лицето ти.

jp/rv