Кардинал Дживиш: новата евангелизация изисква да се преразгледа начина на комуникация
Изразът нова евангелизация
създава Йоан Павел ІІ с който посочва мисията на Църквата през Третото хилядолетие.
Това напомня кардинал Станислав Дживиш, архиепископ на Краков и бивш личен секретар
на Папа Войтила, който участва в заседанията на Епископския синод за новата евангелизация.
Кардинал Дживиш сподели пред микрофона на Радио Ватикана своето виждане за
новата евангелизация в актуалния контекст:
********* „Още през 1979 в Краков
той говори за нова евангелизация, тъй като християните се бяха отдалечили много от
Христос и Църквата. Тогава подчерта нуждата да се преоткрие красотата и значението
на вярата и отново се приближим към Исус Христос. Много съм доволен, че присъствам
на Синода и смятам това за провиденчески случай. Все още не е късно да се евангелизират
не само християните а целия свят. Светът е уморен и очаква от епископите и Синода
силно и смело послание”.
За Кардинал Дживиш семейството е „сърцето на евангелизацията”,
тъй като първите познания за вярата започват от него. Същевременно изрази безпокойство
за кризата, която преминава съвременното семейство:
„Този проблем засяга особено
Европа, тъй като в други страни и континенти семейната институция все още е здрава.
В Полша семейството също е много силно. Съществуват сериозни проблеми, като развода,
но като цяло семейството остава солидна реалност. Този проблем е свързан с културата
и Синодалните отци са убедени, че и в тази област има нужда от нова евангелизация”.
Младежите
и комуникацията на Църквата са другите теми на които кардинал Движиш обръща особено
внимание:
„Днес младите хора са открити, задават въпроси, а ние трябва да дадем
убедителни отговори. Папа Йоан Павел ІІ умееше това и затова младите го следваха.
Трябва и ние, църковните пастири, да го следваме в начина на комуникиране на вярата,
което не е лесно, още повече че той имаше тази харизма.Трябва да продължаваме напред,
като представяме Църквата по нов, убедителен и привлекателен начин, защото младите
хора са отворени за всичко което е красиво и истинско. Това означава да се преразгледа
и начина по който днес предаваме вярата, не само на младежите, а на всички. Необходимо
е да се замислим и за езика, който използваме”.