Новите светци: Катерина Текакуита, първата червенокожа светица

Църквата очаква канонизирането на 7 нови светци. В неделя, 22 октомври, 2012 на площад Свети Петър Папа Бенедикт ХVІ заедно със синодалните отци, ще отслужи тържествената литургия. Сред новите светци 4-ма са монаси, 3-ма са миряни. Сред тях буди интерес историята на блажената Катерина Текакуита, починала на 24 години през 1680 г. и която ще бъде първата червенокожа светица. Принудена да избяга от своето селище поради католическата си вяра и за да отхвърли един нагоден брак, тя намира място в едно племе от Канада и тук успява да посвети целия си живот на Исус. Позната през вековете като „белият крем на ирокезите”, Йоан Павел ІІ я избра като икона на СМД през 2001 в Торонто. За нея говори отец Паоло Молинари, постулатор на каузата за канонизиране:

**********
Тя е първата, избрана като пример, една млада жена, една индианка, която е живяла в индианските селища. Следователно фактът, че Църквата я обявява за светица, представлява за индианците от Северна Америка и Канада – които понесоха много страдания през вековете от колонизирането и от лишаването от тяхната земя, от техните гори – едно признание от страна на тези племена и на тяхното богатство. Това бе високо оценено от още по времето за беатификацията пожелана от Йоан Павел ІІ. Спомням си, че тогава много племенни вождове, с които имах връзка, се радваха на факта, че Църквата признава цялата стойност на един от тях, а с това богатството на техните традиции и на тяхната култура.

Блажената Текакуита продължава ли да бъде актуална и днес?
Да, много. На Световния ден на младежта, проведен в Канада, Йоан Павел ІІ представи Катерина Текакуита като един пример за всички младежи в света. Тя бе една млада жена, която в момента в който племенните вождове бяха избрали един младеж за неин съпруг, отказа да го приеме, както от страна на християнския смисъл, но очевидно много повече поради Божията благодат. Тя имаше едно голямо желание, не само да живее като християнка, но също и да посвети живота си на нашия Господ, считайки Исус като свой съпруг. Когато си помислим за това, на което днес са изложени младежите, една култура която не е наистина просмукана от християнството и която отхвърля идеята за чистотата и за истинското посвещаване на Христос, това се превръща за Катерина Текакуита в един пример, защото тя бе преследвана и малтретирана. Канонизирайки една индианка, родена сред индианците от Северна Америка, на пръв план е изтъкната не само личността, но и целия живот, която една личност представлява: културата на традицията, начинът да живее в братско сътрудничество както правят те в техните племена.

Има ли епизод от живота на Катерина, който би могъл да бъде считан за емблематичен?
След Кръщението, която тя получава впоследствие от срещите с някои мисионери йезуити, които са първите пристигнали в земите на Северна Америка, Катерина е била силно впечатлена от добротата на тези хора, от начина, по който те са живеели интересувайки се от нуждаещите се. Тогава се чувства още повече изпълнена от желанието тези семена, които нейната майка християнка бе положила в нея от дете, да говори за Исус и за неговия живот. Допусната е до Евхаристията. Когато е идвала зимата, индианските жени са ходели на лов, а тя бе направила един кръст посвещавайки го на Разпънатия Христос. Тази е може би една от характеристиките на нейния живот: Исус в Евхаристията, Исус Разпънат на кръста.

jp/rv