Бенедикт ХVІ: познаването на християнската вяра, средство срещу религиозния релативизъм и синкретизъм

Индивидуализмът и релативизмът, променили дълбоко съвременната култура, засегнаха също вярващите, давайки живот на един „синкретизъм”, което крие риска от "собственоръчна" религия, различна от християнството. Така Папа Бенедикт ХVІ обясни на генералната аудиенция повода за началото на нов цикъл от беседи посветени на Годината на вярата, обявена от него. Пред повече от 30 хиляди вярващи и поклонници събрали се на площад Свети Петър, Бенедикт ХVІ посочи, че с този нов цикъл от беседи желае да „помогне на християните да преодолеят съществуващото разцепление между вярата и живота” и да намерят ентусиазма и смелостта в предаването на вярата.

В миналото, посочи Папата в своята катехистична беседа, съществуваше радостта, че си християнин, свежестта и пламъка на първото християнско възвестяване, че Исус от Назарет, Син Божий, слезе на земята и даде своя живот за човечеството, спасявайки го. Днес, след две хиляди години, констатира с горчивина Папата, „много християни дори не помнят, че това е „ядрото на първото християнско възвестяване”. Ето защо, посочи Светият Отец, „желая да дам моя личен принос с този цикъл от катехистични беседи, за да може Годината на вярата да обнови ентусиазма на вярата в Исус Христос”:

„Става въпрос за срещата не с една идея или план на живот, а с една жива Личност, която ни преобразява дълбока, откривайки ни нашата истинска идентичност на чеда Божии. Срещата с Христос обновява нашите човешки отношения, насочвайки ги, ден след ден, към по-голяма солидарност и братски отношения, в логиката на любовта. Това е една промяна, която засяга целия наш живот и нас самите: чувствата, сърцето, разума, волята, тялото, емоциите, човешките отношения”.

Вярата въвлича целия живот на човека. Но дали вярващите осъзнават това или за тях вярата е само един външен фактор, който не се помества в ежеднавието?, запита риторично Бенедикт ХVІ:

„Днес това е необходимо да се подчертае ясно, защото настоящите културни промени често показват множество варварски форми, които преминават под знака на „завоювания на цивилизацията”. Където има господство, притежание, експлоатация на другия заради собствения егоизъм, където съществува арогантността на човешкото его, затворено в себе си, там човек обеднява, деградира и губи своя лик. Християнската вяра, усърдна в милосърдната любов и силна в надеждата, не ограничава, а хуманизира живота, дори го прави напълно хуманен”.

Някой човешки поведения, попити от релативизма, отбеляза Папата, са плод на „процесите на секуларизацията” и на „един разпространен нихилистичен начин на мислене”:

„По този начин живота е живян често с лекота, без ясни идеали и солидни надежди, в лоното на временни и нестабилни социални и семейни връзки. Новите поколения преди всичко не се възпитават в търсенето на истината и дълбокия смисъл на живота, който стои над временното, не се възпитават в устойчивостта на чувствата и на доверие. Напротив, релативизма води до липсата на опорни точки, съмнението и непостоянството водят до прекъсвания в човешките отношения, а живота е живян чрез един вид краткотрайни експерименти, без поемане на отговорност”.

Бенедикт ХVІ насочи своето внимание към настоящата ситуация на вярващите. Проучване направено с оглед Синода за новата евангелизация, посочи Папата, посочва, че често „вярата е живяна пасивно и в частност”, че съществува едно „отхвърляне към възпитанието във вярата”, което води до „разделението между вярата и живота”:

„Не рядко днес християнинът дори не познава централното ядро на неговата католическа вяра, оставяйки по този начин място на един определен синкретизъм и религиозен релативизъм, без яснота в истините в които се вярва и спасителната особеност на християнството. Не е далеч опасността от изграждането на една религия от вида „направи си сам”. Ето защо, е необходимо да се завърнем към Бог, към Бог на Исус Христос, трябва да преоткрием Евангелското послание, да го поместим дълбоко в нашето съзнание и ежедневие”.

За да се осъществи това, посочи Папата, е необходимо да си припомним „съществената формула на вярата” където са представени една по една предадените истини: нашето Верую:

„Днес се нуждаем Веруюто да се познава по-добре, да бъде разбрано и молено. Преди всичко е важно то да бъде „признато”. Познанието, може да бъде само едно действие на разума, докато „признаването” означава необходимостта да се открие дълбоката връзка между истините, които изповядваме във Веруюто и нашето всекидневно съществувание”.

В края на генералната аудиенция при поздравите на различни езици, Папата припомни, че на 17 октомври световната общност чества Деня за отхвърляне на мизерията, обявен от ООН, призовавайки да се „закриля достойнството и правата на всички страдащи от бича на мизерията, срещу която човечеството трябва да бори неуморно”.

svt/ rv