Проф. Арбер пред Синода: наука и вяра взаимно се допълват

„Вяра и наука са и трябва да продължават да бъдат взаимодопълващи се елементи за човешкото познание”. Така мисли професор Вернер Арбер, председател на Папската академия за науки, който участва като специален пратеник на Синода за новата евангелизация.

В изказването си на осмата конгрегация, нобеловия лауреат за медицина през 1978 и 2011, който е първия протестант начело на Папската академия за науки, насочи вниманието на синодалните отци към факта, че „досега науката не е успяла да намери отговори на всички въпроси на човека”, особено за отнасящите се до „естествената сфера”. Роля която религиозната вяра може да поеме.

В синодалната зала и в присъствието на Бенедикт ХVІ, професор Арбер цитира книгата Изход, за да демонстрира, че още от тогава съществува съгласуваност между вяра и наука, тъй като Стария Завет съдържа логическа връзка на възможни събития за създаването на живота.

„Досега науката не е дала точно понятие за основите на живота или за т.н. „създаване от нищото”, което остава като материя за разглеждане чрез философията”, каза проф. Арбер. Въпреки, че смята възможно съществуването на живот на други планети, нобелистът предупреди, че все още „липсва научна очевидност за тези хипотези”.

Но за какво тогава служи науката? Според професор Арбер, тя разкрива хоризонта за нови технологически приложения, които подобряват живота и околната среда на човека, очертавайки бъдещето. Затова, Църквата, гражданското общество и науката, посочва проф. Арбер, трябва да поемат съотговорността за установяване на нова концепция за бъдещето, която съдържа дълговременна полза за цялото човечество.

За да се постигне този резултат, продължава нобелистът, модерните общества трябва да зачитат подходящи водещи правила, лесно приемливи в случай че вкоренени в религиозната вяра. С други думи, казва проф. Арбер, Исус също би приел приложението на науката за благото на човечеството и за зачитане законите на природата.

Един практически пример за този принцип са трансгеничните растения: методите за тяхното създаване следват природните закони на биологичната еволюция, обяснява Арбер, и те не съдържат рискове свързани с генетичното инженерство. Според него в тази перспектива би могло да бъде разрешен въпроса за глада по света и за едно бъдеще с по-сигурно и отговорно развитие.

dg/ rv