Синодът на епископите: молитва за Нигерия и апел срещу политическите манипулации на религията

С молитва за Нигерия започна седмата генерална конгрегация (заседание) на Епископския синод за новата евангелизация. Епископите изразиха своята духовна близост и солидарност към Църквата в Нигерия, която от дълго време полага усилия за мира и справедливостта с надежда религията да не бъде манипулирана за политически цели, а да бъде средство за помирение.

Епископите насочиха внимание и към скандала със сексуалните злоупотреби. Не трябва да съществува страхът да бъдат признати, подчертаха епископите, а точно обратното: новата евангелизация не трябва да забравя жертвите на сексуални насилия, а да се вслуша в гласа на жертвите, да разбере болката и недоверието. За това е необходимо създаването на здрави среди за децата, но най-вече промяна в мисленето и структурите на Църквата.

Особена чувствителност синодалните отци проявиха към темата за свещенството. Кризата на вярата и кризата за религиозни звания са свързани, може би защото самата Църква не увлича както преди в проповядването за Исус, посочват епископите. Затова, изборът по пътя на свещенството не може да бъде продиктуван от удобство, а да бъде „преференциална опция за Христос”: ако посланието от Евангелието не привлича вярващите, може това е защото не привлича първо самите свещеници.

Синодът се спря на темата за отношението между наука и вяра, заявявайки, че те са разделени, но не си противопоставят, тъй като техния обект е един и същ: човешкото същество. Оттук и необходимостта от „взаимен диалог, „лишен от арогантност и объркване на свойствените им подходи”.

В този контекст епископската асамблея се насочи към темата за възпитанието. Днес много училища и университети, особено в католическите, са подвластни на контрола на Държавата, която налага свое виждане, чрез програми, книги, текстове и формиране на преподаватели. В много случаи, твърдят епископите, особено на Запад, това доведе до „дехристиянизация”. Оттук и „спешната необходимост Църквата да насърчава диалога между вяра и наука, обвързвайки все повече формацията на семействата, културни центрове.

Предвид секуларизацията, епископите признаха „успеха на „Дворът на езичниците”, инициатива на Бенедикт ХVІ и Папския съвет за култура с цел да насърчи диалога между вярващи и невярващи. Епископите подчертаха „фундаменталното значение” на един друг тип диалог: междурелигиозния, особено там между християни и мюсюлмани. И при двата типа диалог е „изключително важно е евангелското свидетелство”, подчертаха епископите.

Епископската асамблея не забрави освен това болните и страдащите. В края на шестата генерална конгрегация те призоваха за необходимостта грижата за болните и утехата към страдащите да бъдат включвани в евангелизаторския процес, гледайки на Църквата като общност оздравена от Господа и следователно оздравителна.

Също така и младежите не са изключени от Синода: сред тези, към които се обръща новата евангелизация, те заемат привилегировано място, защото ако са отдалечени от религиозната практика, те носят в сърцето си жаждата за Бог. Вниманието на йерарсите се отправи и към децата на разделените и отново женени двойки, които често пъти остават чужди на тайнствата по причина на своите родители. И тук именно се нуждаят от един завой, в смисъл на пастирска любов и на размисъл за начините и времената необходими за признаването на невалидността на брачната връзка.

Допълнително внимание се отделя на възможността да се направят кратки, точни и ясни и догмите на вярата, така че да успеят да докоснат всекидневния живот и човешките въжделения на верните.

Относно медиите, Епископския синод се обръща към Пастири, преподаватели и катехисти да съдействат за „по-доброто разбиране на евангелизацията в един свят в който масовата комуникация има голяма власт в религиозната и моралната сфера”. Не е достатъчно Църквата да притежава свои медии, подчертаха епископите: „необходимо е вярващите да бъдат привлечени към същността на тайната на вярата, като антидот на зрелищността”. За да бъде наистина евангелизаторска, Църквата трябва да бъде и „медийна”. Журналистите са призвани „да запалят надеждата за истината у човека, да бъдат като капитани на кораб за спасението на човечеството в морето на съвременния секуларизъм”.

Накрая, до участниците в Синода бе прочетен поздрав от Световния съвет на Църквите, който изтъква икуменическото значение на Втория Ватикански събор и подчертава, че дейността за единение на Църквата означава да се работи за единството през целия живот.

dg/jp/ rv