Да възвестим отново Христос в духовната пустиня на съвременния свят

С тържествена литургия на площад Свети Петър, на 11 октомври Папа Бенедикт ХVІ откри Годината на вярата, точно в деня когато се навършват 50 години от началото на Втория Ватикански събор. Ако днес Църквата предлага Година на вярата и една Нова евангелизация, обясни Папата, това не за да възпомене едно важно и голямо събитие, а защото днес света се нуждае от вярата много повече отколкото преди 50 години. Годината вярата, посочи Бенедикт ХVІ е своеобразно “поклонничество в духовните пустини на съвременния свят”.

Както по времето на Втория Ватикански събор, дълга процесия от епископи, облечени в зелени одежди и бяла митра, премина през площад Свети Петър, а Евангелието на олтара бе копие от използваното по време на Събора. В края на литургията, както Павел VІ, Бенедикт ХVІ връчи седемте заключителни послания от Събора, заедно с Катехизиса на Католическата църква, на представители от различни обществени категории: политици, учени, артисти, мъже, жени, работници, бедни, болни, младежи и катехисти.

На церемонията присъстваха Вселенският патриарх Вартоломей І и примаса на Анликанската общност, Роуън Уилямс. Заедно с Папата съслужиха 80 кардинали, 8 патриарси от Източните църкви, 191 архиепископи и епископи и 104 председатели на Епископски конференции. Към тях и 15 Съборни отци участници във Втория Ватикански събор.

В проповедта си Бенедикт ХVІ припомни голямото църковно събитие преди 50 години и отново подчерта „необходимостта” от „завръщане към документите от Събора”. Както преди 50 години, каза Папата, така и днес става въпрос „същата вяра да продължава да бъде жива в един променящ се свят”. “Най-важното нещо в тази Година е да се съживи в цялата Църква онова позитивно напрежение за възвестяване на Христос на съвременния човек”, подчерта Папата.

Но за да не се извършат грешки, предупреди Папата, “новата евангелизация трябва да се базира на конкретна и точна основа”: документите на Втория Ватикански събор. В тези документи се съдържа “истинското наследство на Събора”, затова трябва отново да се завърнем към тях, като ги освободим от “крайната носталгия и прибързаност и схванем новото в неговото развитие”, посочи Папа Ратцинтер.

“Съборните оцти искаха да покажат вярата по действен начин, а тяхната откритост за диалог със света се дължеше на тяхната сигурност във вярата, скала върху която се опираха. След събора, обаче, - допълни Папата - мнозина приеха доминиращото мислене, поставяйки под въпрос базисните основи на вярата, без да ги чувстват като своя истина”.

“Ако днес Църквата отново предлага Годината ня варата и новата евангелизация, това не е за да честват една годишнина, а защото има още по-гояма нужда от преди 50 години”, обясни Бенедикт ХVІ. Това е отговорът на тази нужда, желан от самите Синодални отци и от съборните документи. В тази светлина бе създаден и Папския съвет за новата евангелизация”.

“През тези десетилетия след Втория Ватикански събор напредна духовното опустиняване, което за съжаление можем да видим около нас”, горчиво констатира Папата. “Това е напредващата празнота. Но именно от тази пустиня от тази празнота можем отново да преоткрием радостта от вярата и нейната жизнена важност за нас”.

“Точно в тази пустиня има нужда от хора със силна вяра, които със своя живот сочат пътя към Обещаната земя и по този начин поддържат надеждата. Живяната вяра разтваря сърцата за Божията Благодат, която премахва песимизма. Днес, повече от всякога – подчерта Бенедикт ХVІ - евангелизацията означава да се свидетелства един нов живот, преобразен от Бог, който посочва пътя”.

Припомняйки “мъдростта на странстващия” от първото литургично четиво за деня (Сир.34, 9 -13) Бенедикт ХVІ посочи, че и днес много хора, както поклонниците към Сантяго ди Компостела или други светилища, имат нуждата да поемат по пътя, водещ към истината и ценностите.

“Поклонничество в духовната пустиня на съвременния свят: така можем да определим Годината на вярата”, посочи Папата. По този път трябва да вземем с нас най-важното: “ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито две дрехи (Лук. 9,3), а Евангелието и вярата на Църквата, чийто светъл израз са Съборните документи”.

Както и Катехизиса на Католическата църква, публикуван преди 20 години, завърши Бенедикт ХVІ, а по този път “нека винаги сияе Дева Мария, звезда на Новата евангелизация”.

dg/ rv