Новата евангелизация означава пламъкът на вярата да разпали света

Евангелизатор може да се нарече само онзи, който има съзнанието, че Бог действа в Църквата и същевременно да притежава изгаряща страст за известяване на Христос по света. С тези мисли Папа Бенедикт ХVІ откри работната част на Синода за новата евангелизация.

„Основният въпрос на човека е свързан със съмнението дали зад мълчанието на Вселената и мъглявините на историята стои Бог и какво общо има с човечеството? Кой е Бог? Хипотеза или реалност? Защо не се чува неговия глас? С тези въпроси Бенедикт ХVІ въведе участниците в голямата тема за новата евангелизация.

„Евангелието казва, че Бог разчупва тишината и мрака, че Бог съществува, познава ни и ни обича. Затова влиза в човешката история. Исус е Неговото Слово, Бог е сред нас. Чрез Него, Бог ни показва, че ни обича, страда с нас до смъртния час и възкръсва”.

Но как може Неговото Слово да достигне до съвременния човек, за да стане спасително? Необходими са три основни стъпки, посочи Папата: молитвата, изповядването на вярата и любовта.

Апостолите не създават Църквата „чрез изработването на конституция”, а събирайки се в молитва в очакване на Петдесятница, обясни Бенедикт ХVІ.”Ние не можем да направим Църквата, а можем само да разпространяваме направеното от Него. Църквата не започва от нашето дело, а с Божието Слово и действие...Само Бог може да създаде Неговата Църква. Ако Бог не действа, нашите действия се оказват недостатъчни. Само Бог може да свидетелства за себе си, че говори и е говорил”.

Не случайно, допълни, всяка Генерална епископска асамблея започва с молитва, което не е „обикновена формалност”, а демонстрира съзнанието за факта, че „инициативата” винаги е на Бог и ние можем само молитвено да я просим, а Църквата да „кооперира”. Оттук се ражда и „втората стъпка” – публичното изповядване на собствената вяра.

„Това е повече от изповядване вярата в Христос, посочи Папата: това е истинска изповед пред очите на света, въпреки нейната голяма цена”. В християнския език думата „изповядване” има мартирологичен смисъл, елемента на свидетелство пред неприятелските за вярата инстанции, дори при ситуации на страдание и смъртна опасност, обясни Папата. „Именно това е гаранция за убедителността: „изповядването” съдържа в себе си готовността за саможертва и приемане на страданието”.

От своя страна изповедта се нужда от видимост, което е и „третата стъпка”: любовта, посочи Папата. Това означава „онзи пламък, който трябва да гори в сърцето на всеки християнин и с който да се присъедини към големия огън на Евангелието”:

„Християнинът не може да бъде равнодушен... Вярата трябва да се превърне в пламък на любовта: пламъкът, който запалва моята същност и разпалва ближния. Това е същността на новата евангелизация”, завърши Папата.

dg/ rv