Кардинал Вюерл: християните не трябва да се смущават да възвестяват Христос

След изказването на Бенедикт ХVІ на работната сесия на Синода на епископите думата взе кард. Джон Тонг Хон, епископ на Хонконг, след които последваха изказванията на генералния секретар на Синода, монс. Никола Етерович и генералния докладчик на сесията архиепископът на Вашингтон, кард. Доналд Вюерл.

Епископът на Хонконг припомни страха от комунистическия резим в който са живели множество семейства в диоцеза преди присъединяването на града към Китай през 1997. Но именно тази криза, която на китайски означава също възможност, накара много непрактикуващи католици да се приближат към Църквата, за да намерят духовна помощ, каза епископът. Този факт води до кръщението на три хиляди вярващи през миналата година. Кард. Тонг припомни трите основни принципа на евангелизацията: общението както с Бог, така и с хората, по-специално с бедните; служението разбрано като себеотдаване и доктрината, т.е. онази лична среща с Христос, която ни кара да бъдем Негови свидетели:

“We must be zealous witnesses of our faith”.
„Трябва да бъдем ревностни свидетели на нашата вяра”, завърши кардиналът на Хонконг.

От своя страна монс. Никола Етерович се спря на подготвителната работа за тази 13-та генерална Асамблея на Епископите, петата за понтификата на Бенедикт ХVІ и посочи, че темата за новата евангелизация е избрана от Папата от трите теми предложени му от епископите и е включвала също темата за енорията като общност и съвременните антропологични предизвикателства. Бе подчертан колегиалният дух сред епископите при различните етапи от подготовката на Синода. Повече от 90% от местните църкви са взели участие с техните предложения за съставянето на работния документ.

При излагането на „Доклада преди дискускията”, произнесен на латински език, кард. Донал Вюерл изходи от принципа, че всичко онова, което се възвестява „не е информация за Бог, а по-скоро самия Бог”, станал човек. Кардиналът не скри трудният контекст за новата евангелизация в съвременното общество в което съществува едно „интелектуално и идеологическо разделение на Христос от неговата Църква”. „Бариерата на индивидуализма отслабва човешката отговорност в отношение на другия-посочи кард. Вюерл; рационализмът превръща религията в „личен въпрос”, което води до „драстичното намаляване на практикуването на вярата сред кръстените”.

Този облик на обществото, променящ се „по драматичен начин”, поясни кардиналът, се корени през 70-те и 80-те години на миналия век - десетилетия на „оскъдна катехистична дейност”, "неприемственост" и „отклонения в практиката на литургията”.

„Сякаш едно цунами от светско влияние отнесе със себе си социалните индикатори като брака, семейството, понятието за общо благо и разграничението между доброто и злото”, посочи кардиналът. Освен това, „греховете на малцина” подхраниха недоверието към структурите на Църквата.

Въпреки това, в тази култура белязана от „секуларизма, материализма и индивидуализма” не липсват положителни знаци, отправени от младежите, децата и техните родители: от семейството, „място-модел на новата евангелизация”, „първият основен и основаващ елемент на общността”, често подценявано и осмивано от съвременното общество. Ето защо, ако мисионерите от миналото преминаха „огромни географски разстояния”, за да възвестят Евангелието, днешните мисионери трябва да преодолеят, без дори да излизат от техния квартал, „идеологическите разстояния, които също са толкова големи”.

„Новата евангелизация не е програма – подчерта кард. Вюерл. Става въпрос за нов начин на мислене, виждане и действие. Една своеброзна "лупа", за да видим възможностите за ново възвестяване на Евангелието”.

Оттук и призива на кардинал Вюерл за "ново доверие" в истината на християнското послание, много често разрушавана от една светска ценноста система, която се налага над начина на живот предложен от Христос. Християните, поясни архиепископът на Вашингтон, трябва да "преодолеят синдрома на неудобството" да възвестяват приятелството си с Исус. Това възвестяване, допълни кардиналът, тряба да бъде свидетелствано в живота, защото евангелизацията означава да се предложи любовта на Исус, а не "една философска теза на поведение".
svt/ rv