Кардинал Амато: Света Хилдегард - извор и стимул за новата евангелизация

На 10 май 2012 г. Папа Бенедикт ХVІ „учреди за Универсалната Църква литургичния култ в чест на бенедиктинската монахиня Света Хилдегард от Бинген, а на 7 октмври я провъзгласи за Учител на Църквата на литругията с която откри Синода за Новата евангелизация. На Хилдегард от Бинген, почитана от векове като Светица, Папа Бенедикт ХVІ посвещава две катехистични беседи, на които подчерта, че във „вековете от историята, които ние наричаме Средновековие, различни женски фигури изпъкват със своята святост на живот и богатството на поучението. Коя е Хилдегард от Бинген и защо това официално признаване на нейната святост? Пред Радио Ватикана говори префекта на Конгрегацията за Процесите на Светиците, кард. Анджело Амато.

"Случаят с Хилдегард от Бинген е необичаен по две причини. Първата се отнася до особения исторически момент, в който все още не бе завършен окончателно прехода от епископското канонизиране към папското. Като последствие от това първите стъпки направени за канонизацията след смъртта на рейнската игуменка (1179 г.), се правят в атмосферата на този преходен период. Втората причина е дадена от утвърденото и общо убеждение за светостта на Хилдегард от Бинген, което никога не е било прекъсвано до наши дни, което я прави една канонизация де факто, въпреки че юридически не е била никога обявявана за светица. Биографичните сведения, които притежаваме говорят за нея като за „светица” или „блажена”. Убеждението за нейната святост бе допълнително засилено от почитта към нейния гроб и мощи, както и с отредения и литургичен култ с одобрението на църковните власти, не само от Майнц, но в последствие и от Трир, Шпайер и Лимбург и в целия Бенедиктински орден. В последствие и до наши дни, нейното име се намира както в местните литургични календари, така и в официалните на Римската Църква и винаги е придружено от прилагателното „свята”. Освен това, заедно с тримата папи, които имаха ясното намерение да пристъпят към канонизирането на Хилдегард от Бинген – Григорий ІХ, Инокентий ІV и Йоан ХХІІ – се присъединяват и други римски папи, които я определят с прилагателното „свята” като Климент ХІІІ, Пий ХІІ и както вече видяхме Йоан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ. Това общо убеждение красноречиво показва като ненужда или напълно излишна процедурата за канонизирането на Хилдегард от Бинген, смята от всички като канонизирана”.

Какво бихте ни казали за нейния живот?
"Хилдегард от Бинген се ражда през 1098 г. в Бермерщайм в семейство на благородници и богати земевладелци. На 8 годишна възраст е приета като „послушница” в женски манастир прикрепен към Бенедектинския манастир Дизибоденберг, където дава вечни обеди през 1115 г., пред епископ Отон от Бамберг. През 1136 г., на 38 години, Хилдегард е назначена за „учител”, насочвайки своята духовност към бенедиктинския корен на духовното равновесие и на аскетичната умереност. Около 1140 г. се засилват нейните мистични визии и явления, описани и изтълкувани с помощта на монаха Волмар в творбата и „За Бог” и в други нейни творби. В началната несигурност за произхода и стойността на нейните изживявания и видения тя се обръща за съвет, около 1146 г. към Свети Бернар от Клерво, от когото получава пълно одобрение и между ноември 1147 г. и февруари 1148 г., чрез епископ Хенрих от Майнц и настоятеля Куно от Дизибоденберг, получава от Папа Евгений ІІІ, намиращ се тогава в Трир, папско потвърждение за нейните виждания и трудове. В резултат на численото увеличаване на монахините, дължащо се преди всичко на голямата почит към нея и заради някой спорове с близките монаси бенедиктинци от Дизибоденберг, през 1150 г. Хилдегард успява, използвайки част от своите семейни имоти и финансовата подкрепа на богатото семейство фон Щаде, да основе свой манастир в Рупертсберг, близо до мястото на сливането на реките Нахе и Рейн, в покрайнините на Бинген, където се измества заедно с 20 монахини, всички с благороден произход. През 1165 г., както по причина на големия брой молби за постъпване в манастира, така и преди всичко, за да позволи на кандидатките от неблагороднически произход да се присъединят към монашеския бенедиктински живот, Хилдегард основава в Ейбинген, на другия бряг на реката Рейн един нов манастир, използвайки и реставрирайки една стара сграда, бивша собственост на отци августинци, назначавайки в него една настоятелка за обща администрация. От Тя остава единствената настоятелка на двата манастира в Рупертсберг и Ейбинген. Въпреки, че живее в манастира в Рупертсберг, два пъти седмично посещава с лодка манастира в Ейбинген, за да осигури на своите две „създания” единство в духовното и административно управление".

Какво може да се каже за светостта на Хилдегард?
"В Хилдегард съществува изключителна съгласуваност между нейните поучения и нейния реален живот. В началото на нейната първа творба Scivias, Хилдегард вижда страха от Бог като върховен монашески идеал според Regula Benedicti. Към страха от Бога се прибавят и други добродетели, особено важни в монашеския живот като смирение, послушание, целомъдрие, заедно с водещите колони на всеки вярващ, които са вяра, надежда и любов. След страха от Господа идва la discretio, умереността , че не всичко е плод само на човешките усилия, а на божествената дейност в човека: „Дискретното говорене зависи от факта, че монасите в общите главни консултации се изразяват „modice ac breviter” (умерено и кратко) и че в тяхното братско съжителство се обръщат един към друг взаимно с думи, които искат да бъдат разбрани като изрази на любов, които са насочени към братската любов”. Като автор на творби за своите видения, като настоятелка на общността на сестрите бенедиктинки, като видна личност в чести контакти с личности от своето време, тя се превръща в се повече в „обществено достояние за всички”. Това дава възможност на нейните посестрими и външни лица, можеха да се уверят лично в последователността между нейните думи и поведение. Тази универсалност подтиква Теодорий от Ехтернах да напише книгата „Животът на Света Хилдегард”, чиято цел е да направи известен примерния и свят живот на Хилдегард. В тази биография е изтъкнато нейното градивно поведение преди всичко в манастира, с добродетелите на любов към всички, с целомъдрието, смирението, милосърдието, мълчанието и търпението. По особен начин тя практикува добродетелта на смирението, изпитана не само във формите и в степените на чл. 7 от Бенедиктинското правило, но и в почтителното приемане на физическата слабост и страданието, които и позволяват да приеме изключителните дарове на благодатта. В писмо до своя приятел Бово, бенедиктинецът Жилбер дьо Жемблу (1124-1214) изразява своите впечатления за Хилдегард и нейните монахини посочвайки, че в манастира има такава силна концентрация на добродетели, мужде майката, която прегръща своите дъщери с голяма любов и дъщерите, които се подчиняват на майката с такава почтителност, че с мъка може да се разграничи дали усърдието на майката надвишава тази на нейните дъщери или обратното”.

Каква е отличителната черта на доктрината на Света Хилдегард?
„В своите творби Хилдегард излага една висока доктрина заради нейната дълбочина, оригиналност и преданост към онова, което и е открито. Вдъхновена от истинско интелектуално милосърдие, тя илюстрира с наситено съдържание и езикова свежест тайната на Бога Един и Троичен, на Въплъщението, на Църквата, на човечеството. Човешкото същество е видяно от Хилдегард като единство между тяло и душа с положителна оценка за телесното. Тялото не е дадено на човек само като тежест и доказателство за това е, че душите на светците желаят пламенно да се съединят отново с тяхното тленно тяло. Като следствието от това есхатологичният момент означава преобразяване и възкресение на тялото за вечния живот”.

jp/ svt/rv