Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: литургията е преход от индивидуланата молитва към общението в Тялото Христово

Светата литургия преобразява нашето "аз" в "ние", тя не е наше дело, а дейност на Бог чрез Църквата и притежава своята история, традиция и креативност. В нея никой не е "чужд", защото по своето естество християнската литургия е католическа, произхожда от всичко и води към всичко, в единство с Папата и Епископите, в единство с всички хора от всяко време. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на литургията на Църквата един от „привилегированите извори на християнската молитва”. Църквата, посочи Папата, пред 20-те хиляди поклонници на площад Свети Петър, е видима по много начини: чрез милосърдната дейност, в мисионерските проекти, в апостолата. Но мястото в което може да бъда изпитана изцяло е литургията, която е „акт в който вярваме, че Бог влиза в нашата реалност и ние можем да Го срещнем, да Го докоснем”.

В литургията „всяка християнска молитва намира своя извор и своя край”. Но отделяме ли в нашия живот достатъчно място за молитвата?, запита риторично Папата:

„Молитвата е живата връзка на чедата Божии с техния безкрайно добър Отец, с Неговия Син Исус Христос и със Светия Дух. Ето защо молитвения живот се състои да бъдем постоянно в присъствието на Бог и да осъзнаваме това; да бъдем обвързани с Бог, така както сме обвързани с хората, които ни заобикалят в нашия живот: нашите най-близки, приятелите. Връзката с Господ дарява светлина на всички останали наши връзки”.

Християнската молитва, припомни Папата, се състои „да гледаме постоянно и винаги по нов начин Христос, да говорим с Него, да стоим в тишина с Него, да Го слушаме, да действаме и страдаме с Него”. Християнинът, отбеляза Бенедикт ХVІ, „намира своята истинска идентичност в Христос”. Намирането на собствената идентичност означава да се достигне до общение с Него. Молитвата, продължи Папата, означава да се „издигнем до висотата на Бог” и участвайки в литургията „ние говорим с езика на Църквата”.

„Това става постепенно, защото трябва да се потопим в думите на Църквата, чрез личната молитва, живот и страдание, с радостта и мислите. Това е път, който ни преобразява”.

Но как се учи на молитвата, как можем да растем в молитвата?

„Ако се спрем на молитвата на която ни научи Исус, Отче наш, ние виждаме, че първата дума е „Отче”, а втората „наш”. Ето защо, отговорът е ясен: научавам се да се моля, подхранвам моята молитва, обръщайки се към Бог, наричайки Го Отец и като се молим с другите, с Църквата, и приемаме дара на неговите думи, които лека по лека стават фамилиарни за мен и богати на смисъл”.

Литургията, поясни още Папата, не е „един вид самоизява на общността”, а е излизане от „нас самите”, за да влезем „в голямата жива общност в която сам Бог ни подхранва”. Ето защо, литургията предполага универсалност:

„Християнската литругия е култа на универсалния храм, който е Възкръсналия Христос, чиито ръце да разтворени на кръста, за да привлече всички в прегръдката на вечната любов на Бог. Тя е култа на откритото небе. Не никога само събитието на една отделна общност, със нейното поместване във времето и пространството. Важно е днес християнина да се чувства и да бъде наистина поместен в това универсално „ние”, което предоставя основата и убежище на „аз” в Тялото на Христос, което е Църквата”.

Не можем да молим Бог по индивидуалистичен начин. „Литургията не е нашето дело, а действието на Бог в нас и с нас. Не е отделната личност – свещеника или вярващия – или групата, която отслужва литургията, защото тя е предимно действие на Бог чрез Църквата”:

„Дори в литургията на най-малката общност присъства винаги цялата Църква. Затова не съществуват „чужденци” в литургичната общност. Във всяко литургично служение участва заедно цялата Църква, небе и земя, Бог и хората”.

Християнската литургия, „по своето естество е католическа, дори да е отслужвана в конкретно време и място и да изразява волята на една определена общност”:

„Тя произлиза от всичко и води към всичко, в единство с Папата, Епископите и вярващите от всички епохи и всички места. Колкото повече едно богослужение е вдъхновено от това съзнание, толкова по-плодотворно се реализира истинския смисъл на литургията”.

В размишленията за литургията, завърши Папата, вниманието често е насочено как тя да се направи по-привлекателна и интересна, но така има опасност да се „забрави същественото”: литургията се отслужва за Бог, а не за нас”, тя е дело на Господ. Трябва да позволим на Бог и на Неговото тяло, което е Църквата, да ни водят.

В края на генералната аудиенция Бенедикт ХVІ припомни, че на 4 октомври ще посети Богородичното светилище в Лорето, в 50-та годишнина от поклонничеството на Блажен Папа Йоан ХХІІІ до това светилище, седмица преди откриването Втория Ватикански Събор:

„Приканвам ви да се присъедините към моята молитва, за да поверим на Майката Божия предстоящите църковни събития, които се подготвяме да изживеем: Годината на вярата и Синода на Епископите за Новата евангелизация. Нека Пресветата Дева да придружава Църквата в нейната мисия за възвестяването на Евангелието на мъжете и жените от нашето време”.

svt/ rv