През месец октомври Папата се моли за Новата евангелизация и за Световния ден на мисиите

Общи намерения
За развитието и прогреса на Новата евангелизация в страните с древна християнска традиция: така е формулирано Общото молитвено намерение на Папата за месец октомври. Общото молитвено намерение се помества и насочва вниманието върху темата на предстоящия Синод на Епископите, който ще започне на 7 октомври с тържествена Света литургия, която ще бъде предстоятелствана от Бенедикт ХVІ на площад Свети Петър. В словото си към участниците в пленарната асамблея на Папския Съвет за Новата евангелизация, от 30 май 2011 г. Светият Отец пояснява какво означава днес новата евангелизация.

*******
"Терминът „Нова евангелизация” извиква обновяване на начина по който се възвестява Словото Божие, особено в контекст като днешния в който напредването на секуларизацията оказва силно влияние дори и в традиционно християнските държави. Евангелието е вечно новото възвестяване Христовото спасение, което позволи на човечеството да участва в тайната на Бог и в неговия живот в любовта и го насочва към бъдеще изпълнено със здрава и сигурна надежда. В този исторически момент в който Църквата е призована да даде начало на една нова евангелизация това означава засилване на мисионерската и дейност, така че тя напълно да съответства на повелята оставена и от Господ. Вторият Ватикански събор припомня че „общностите, сред които Църквата днес работи, са напълно променени, така че тя се намира в една изцяло нова ситуация” (Декрет Ad Gentes, 6). Далновидните отци от Събора предвидиха културните промени, стоящи на хоризонта, които днес са лесно удостоверими. Именно тези промени, доведоха до неочаквани обстоятелства за вярващите и изискват специалното им внимание при възвестяването на Евангелието, за да обяснят своята вяра в ситуации, които са различни от миналото. Съвременната криза носи отпечатъка на изключването на Бог от живота на хората, от общо безразличие към Християнската вяра до опита тя да бъде поставена в периферията на обществения живот. През последните няколко десетилетия все още бе възможно да се открие всеобща християнска чувствителност, която обединяваше опита на цели поколения, израснали в сянката на вярата, която оформяше културата. Днес, за съжаление, сме свидетели на драмата на раздробяването и разпръскването, която вече не признава една обща отправна точка; нещо повече, често се случва, хората да имат желание да принадлежат към Църквата, но в същото време визията им за живота е в контраст с вярата. Възвестяването на Исус Христос, единственият Спасител на света, днес е по-сложно отколкото в миналото, но нашата задача остава същата като тази в зората на историята ни. Мисията не се е променила, ето защо ентусиазмът и смелостта, които подтикваха апостолите и първите ученици не бива да се променят. Светият Дух, който ги подбуждаше да излязат навън и да се превърнат в евангелизатори ( Деяния 2, 1-4) е същият Дух, който днес подтиква Църквата към обновено възвестяване на надеждата за хората от нашето време. Свети Августин посочва, че не трябва да мислим, че благодатта на евангелизирането е дадена единствено на апостолите и че с тях изворът на благодатта е изчерпан, а че „този извор се разкрива, когато блика, а не когато престане да се излива. Именно по този начин, посредством апостолите, благодатта достигана и други, които бяха призовани да провъзгласяват Евангелието ... , и днес продължава да призовава цялото тяло на Единородния Син Божи, а именно Неговата Църква, разпростряна по цялата земя”. (Sermon, 239, 1). Благодатта на мисията непрекъснато се нуждае от нови евангелизатори, способни да я получат, така че спасителната вест на Словото Божие да не престава никога да бъде възвестявана в променящите се условия на историята.

Съществува динамична приемственост между нашето възвестяване и това на първите ученици. През вековете Църквата никога не е преставала да известява спасителното тайнство на смъртта и Възкресението на Исус Христос, но днес, същата спасителна вест се нуждае от нова жизненост, за да убеди съвременния човек, който често е разсеян и нечувствителен. По тази причина Новата Евангелизация трябва да намери начин да направи по-ефикасно възвестяването спасението: известяване без което личното съществуване остава противоречиво и лишено от най-същественото му значение. Дори и за тези, които остават обвързани с християнските си корени, но срещат трудности във взаимоотношения със съвремието, е важно да осъзнаят, че да бъдеш християнин не е вид дреха, която се носи насаме или по специални поводи, а е нещо живо и всеобхватно, способно да побере всичко онова, което е добро от съвременния живот. Надявам се, че в работата ви по време на тази Асамблея, посочва Бенедикт XVI в обръщението си към Пленарната асамблея на Папския Съвет за насърчаване на Новата Евангелизация от 30 май 2011 г., ще успеете да разработите проект, който да помогне на цялата Църква и на различните местни църкви по пътя им на Новата евангелизация, проект, в който спешната необходимост от обновено възвестяване на Благата Вест включва формирането, особено на новите поколения и е съчетано с план от конкретни признаци, способни да представят ясно отговора, който Църквата възнамерява да предложи в този конкретен момент. Ако цялата общност е призвана да поднови своя мисионерски дух в известяването на Благата Вест, която хората от нашето съвремие очакват, не трябва да забравяме, че начинът на живот на вярващите трябва да бъде искрен и правдоподобен и още по-убедителен в драматичните условията, при които живеят тези, за които е предназначенa. Поради тази причина, бих желал, посочва в заключение Светият Отец, да повторя думите на Божия Раб, Папа Павел VI, за евангелизацията: „Ето защо Църквата ще евангелизира света преди всичко чрез своето поведение и своя живот, с други думи, посредством животo и свидетелство на вярност към Господ Исус – свидетелство на бедност и откъсване, на освободеност от силите на този свят, с една дума - свидетелство на святост”. (Апостолическо насърчение Evangelii Nuntiandi, 43)

Бенедикт ХVІ, Слово към участниците в Пленарната асамблея на Папския Съвет за новата евангелизация, Ватикана, 30 май 2011 г.

Мисионерски намерения
За да може отбелязването на Световния ден на мисиите да обнови мисионерските усилия в евангелизацията: така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Светия Отец Папата за месец октомври. Основният акцент е върху съвместна отговорност в мисията, защото тя включва всички и всичко във всеки един момент. Евангелието не е изключителна собственост на този, който го е получил, а е дар които трябва да бъде споделен, блага вест която да бъде предавана, посочва Папата. Този дар-задължение не е поверен само на малцина, а на всички кръстени, които са „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити" (1 Пт 2, 9), за да могат те да свидетелстват за Неговите чудеса.

Всяка дейност е включена в тази мисия. Вниманието към и сътрудничеството с евангелизаторската дейност на Църквата в света не бива да бъдат ограничавани до определени моменти или специални поводи, нито пък могат да бъдат смятани за една от многото и пастирски дейности. Мисионерското измерение на Църквата е от съществено значение и затова трябва винаги да бъде взето под внимание.

Важно е отделните християни и църковни общности да участват заедно в мисионерската дейност на Църквата, не спорадично или от време на време, а с постоянство, като съществена част от християнския живот. Световният Ден на мисиите сам по себе си не е изолиран момент от годината, а е по-скоро ценна възможност за размисъл как ще отговорим на нашето мисионерско призвание, отговор от съществено значение за живота на Църквата.

Евангелизация в световен мащаб
Евангелизацията е сложен процес и включва различни елементи. Сред тях мисионерската дейност винаги е отдавала особено значение на солидарността. Това е и една от целите на Световния Ден на мисиите, който, посредством Папските мисионерски институти, търси помощ за евангелизаторската дейност в мисионерските територии. Става въпрос за подкрепа към институциите необходими за установяването и укрепването на Църквата чрез катехистите, семинаристите и свещениците; но също и личен принос за подобряването на нивото на живота на хората в страни където бедността, недохранването - особено сред децата - болестите, липсата на здравни грижи и образование са сериозни феномени. Също това е част от мисията на Църквата. Възвестявайки Евангелието тя взима присърце човешкия живот в неговата цялост. Божият Раб Папа Павел VI посочва, че не е приемливо в евангелизацията да се пренебрегват теми отнасящи се човешкото развитие, справедливостта и освобождаването от всякакъв вид потисничество, в зачитане разбира се автономността на политическата сфера.

Липсата на загриженост към проблемите на човечеството, означава „да се забрави онова на което ни учи Евангелието за любовта към нашия ближен, който страда и е в нужда” (Апостолическо насърчение Evangelii Nuntiandi, 31.34). Това би било в противоречие с поведението на Исус, които „ходеше по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на Царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа” (Матей 9,35).

По този начин, посредством съ-отговорно участие в мисията на Църквата, християнинът става строител на общението, мира и солидарността, които Христос ни е дал, и сътрудничи в изпълнението на спасителния Божи промисъл за цялото човечество. Предизвикателствата с които се сблъсква този промисъл призовават всички християни да вървят заедно, а мисията на Църквата е неразделна част от това съвместно пътуване. В него ние носим нашето християнско призвание, безценното съкровище на Евангелието, живото свидетелство на смъртта и Възкресението на Исус в когото вярва Църквата.

Нека Световният Ден на мисиите събуди във всеки желанието за мисия и радост от срещата с другите, носейки Христос на всички. В Неговото име, посочва Папата в заключение на словото си по случай Световния Ден на мисиите 2011 г., ви отправям своя Апостолически благослов и особено към тези, които полагат най-големи усилия и страдат най-много за разпространението на Благата Вест.

bp/ rv