Вярата в съвременния човек

Все по често в днешния модерен западен свят се наблюдава прилив на драстични тенденции и начин на мислене от светски характер. Да имаш вяра или да вярваш става все по трудно, тъй като света с който се сблъскваме всикидневно и изцяло концентриран върху нас самите и в него Бог, не може да намери своето място. С тези уводни думи на папа Бенедикт ХVІ произнесети по време интервю дадено пред Радио Дойче Веле през 2006 година, ще разгледаме днес темата за вярта пред погледа на папа Рацингер.

За съжеление – споделя Папата в същото това интервю използвайки метафори взети от съвременния свят – днес не се пие вода от извора, а това което ни се предлага вече ботилирано. Хората са си построили свои собствен свят, и търсенето на Бог в този нов свят е много трудно. От друга страна, днес западния свят бива всекидневно атакуван от други култури, в които силно присъства религоизния елемент, и които са изплшени от студената коята срещат в Запада към Бог. Това присъствие на свещеното в другите култури, независимо че не винаги се забелязва от пръв поглед, се сблъсква със западния свят, с нас, които днес се намираме на едни мултикултурален кръстопът.

Но какво е за Бенедикт ХVІ вярата и по точно вярата за съвременния човек в Исус Христос, умрял и възкръснал за нашето спасение?

Преди всичко християнската вяра не е пречка за съвременния човек. Дори подчертава Бенедикт ХVІ наше задължение е да покажем на обкръжаващия ни свят всички положителни страни на тази вяра. И това трябва преди всичко да го направим в диалога с другите култури и религии, защото последователите от различните религии доста често биват смутени, дори можем да кажем объркани пред студенината на нашия рационализъм. Много е важно да покажем тази рационалност не е оснавната характеристика на съвременния западен човек. Крайно време е – приканва Папа Рацингер – това наше съвременно светско мислене да си даде сметка, че християнската вяра не е пречка, а мост в диалога с другите светове.

Тази вяра, когато е автентентична и искренна – почертава Светия Отец по време на неделната молитва Ангел Господена на площад Свети Петър – не убива човешката свобода и разум. Защо тогава, се пита Папата, вярата и разума трябва да се страхуват да се обединят една с друга, знаейки че обединявайки се ще изразят по един превъзходен начин своите характеристики. Вярата изисква разума и го усъвършенства, а разума от своя страна осветлен от вярата, намира своите сили за да се издигне до Божието познание и до духовните действителности. Човешкия разум – продължама Папата – не губи нищо отваряйки се към истините на вярата, а напротив именно вярата изисква неговата свобода и доброволно присъединяване.

Само в единение с вярата – напомня Папа Рацингер, следвайки учението на свети Тома Аквински – човешкия разум диша с пълни дробове, движи се в един обширен хоризонт, където може да се изрази и покаже по-най добрия начин. На когато чавек ограничи своето мислене, давайки значение само на материалните стойности, затваряйки мирогледа си за освоните въпроси за живота, за себе си и за Бог, обеднява. Взаимоотношението между вярата и разума предствалява едно сериозно предизвикателиство за съвременната доминираща култура в западния свят.

Съвременното разивитие на науките – допълва Папата - ни дарява множество положителни ефекти, които трябва винаги да бъдат признати. Но от друга страна, трябва да признаем, че тенденцията да се счита за вярно само това което може да се ескпериментира, представлява един вид ограничение на човешкия разум и е причина са зараждането на една вече провъзгласена шизофрения, благодарение на която съжителстват рационализна и материализма, супертехнологията и неубозданата инстинктивност.

Наложителна и спешна е нуждата от преоткриването по един нов начин на човешката рационалност, отворена за светлината на божественото Слово и за неговото съвършено откровение, което е Исус Христос, синът Божии станал човек.

Но възможна ли е още тази вяра в съвременния свят? На този превидно труден въпрос Бенедикт ХVІ отговяря в проповедта по време на неговото посещение в Регенсбург през месец Септември 2006: “Да вярваш, подчертава папата, е много просто, защото нашата вяра е семпла. Ние вярваме в Бог, начало и край на човешкия живот. В този Бог, който влиза в общение с нас неговите творения, превръщайки се в нашето начало и бъдеще. По този начин вярата, същевременно, е надеждата, сигурността че притежаваме едно бъдеще и че нашата вяра не е празна.

svt/ rv