Вярата

В 17 глава на евангелието според Матей се разказва за изцелението на един човек обладан от бесове. На въпроса от страна на учениците, защо не са успели да го изцелят, Исус отговаря, че причината е тяхната малка вяра. В последствие Христос прибавя, че за който има вяра, нищо не е невъзможно. Бенедикт ХVІ многократно в своята поучителна власт се спира на темата за нищетата на нашата вяра и нуждата да се поверим изцяло на Божията любов.

Доверие в Бог и в Неговата безгранична любов, която стои над нашите падения и слабости. Бенедикт ХVІ ни призовава да отворим сърцето си и да позволим на Отца да ни обича и да не отхвърляме Неговата подкрепа. Но същевременно, Папата призовава да подхранваме силна любов към нашия Създател. „Човешкото сърце – припомня Светият Отец, цитирайки Свети Августин – е винаги неспокойно, докато не намери сигурно пристанище в своето поклонничество”. Това пристанище, „здравата скала, където човек може да се спре и да отпочине” е Исус:

„Ние хората се нуждаем от един приятел, от един брат, който да ни хване за ръка и да ни придружи до „дома на Отца”; нуждаем се от някой, който познава добре пътя. Бог в Своята „изобилна”любов, изпрати своя Син, не само за да ни покаже този път, а да стане самия Той „пътя”. (Литургия за покойните кардинали, 11 ноември 2005)

Затова, Бенедикт ХVІ ни насърчава да не се отчайваме, а да призоваваме Господ настоятелно и със смирение. Папата припомня епизода с кананейската жена, която настоятелно проси от Исус да изцели дъщеря и:

„Нейната настоятелност за Христовата намеса е насърчение за нас да не се отчайваме и да не губим надежда дори и сред най-тежките изпитания в живота. Господ не затваря очи пред нуждите на Своите чеда и ако понякога изглежда нечувствителен към техните искания, то е само за да ги изпита и закали тяхната вяра”. (Ангел Господен, 14 август 2005)

Вярата, отбелязва Папата, днес е смятана от някой като безумие, „защото ни кара да вярваме в нещо, което не може да се изпита със сетивата”. Но това е „едно несъстоятелно съмнение, защото човешката интелигентност е ограничена и не може да познава всичко”. Ето защо, прибавя Бенедикт ХVІ, трябва да сме смирени и да показваме нашата вяра в Бог, там където нашето познание не достига:

„Добре е да признаем нашата слабост, защото по този начин можем да осъзнаем, че се нуждаем от Господната благодат. Господ ни утешава. В Апостолската колегия, не беше само Юда, но също и добрите Апостоли. Свети Петър падна и многократно Господ критикува мудността, твърдостта на сърцето на Апостолите, тяхната малка вяра. По този начин ни показва, че никой от нас е на висотата на този голям повик”. (Слово към семинаристите на римския диоцез, 17 февруари 2007)

Това съзнание, призовава Светият Отец, трябва да ни подтикне да живеем в едно поведение на постоянно обръщане, вярвайки, че Господ ще ни посочи пътя към истинския живот:

„Трябва да признаем, че се нуждаем от постоянно обръщане. Трябва да приемем нашата слабост, но да продължим по пътя, да не се предавам и да вървим напред. Нужно е посредством тайнството на помирението винаги и отново да се обръщаме за едно ново начало и по този начин да израстваме и узряваме за Господ, в нашето общение Господ”. (Слово към семинаристите на римския диоцез, 17 февруари 2007)

svt/ rv