Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: литургията е привилегировано място за срещата на християнина с Бог

„Литургията, школа по молитва” бе темата на катехистичната беседа на Папа Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция, която проведе на площад Свети Петър. Светият Отец припомни, че Вторият Ватикански Събор започва своите работни сесии именно с разработването на схемата за Светата литургия, изтъквайки примата на Бог. Най-важното в диалога с Бог по време на литургията, посочи Папата, е „хармонията между изреченото и онова, което носим в сърцето си”.

„Как можем да позволим на Светия Дух да ни формира?”, запита риторично Папата в катехистичното си размишление. Първата школа по молитва, посочи, „е Словото Божие, Свещеното Писание”, постоянни диалог между Бог и човек. Друго "безценно пространство” и извор за израстване в молитвата е литургията, допълни Бенедикт ХVІ, припомняйки, че Катехизиса на Католическата църква определя литургията като „служение на народа в полза на народа”:

„Божия народ не съществува, заради кръвните връзки или връзката с определена територия или нация, а се ражда от делото на Сина Божий и от общението, което Той получава от Отца”.

Бенедикт ХVІ припомни, че преди 50 години Вторият Ватикански събор започва своята работа с дискусията на схемата за Светата литургия. Това, което от пръв поглед можеше да изглежда една случайност, посочи Папата, се оказа в действителност едни правилен избор, тъй като „с темата за литургията съборните отци поставиха „по-ясен начин в светлина примата на Бог, неговият абсолютен приоритет”:

„Бог е над всичко: именно това ни казва решението на Събора да започне от литургията. Там където погледа върху Бог не е определящ, всяко друго нещо губи своята ориентация. Основният критерий за литургията е нейната насоченост към Бог, за да може по този начин да участва в Неговото дело”.

„Но какво е това дело, към което сме призвани да участваме?”, запита риторично Бенедикт ХVІ:

„Отговорът е: делото на Христос чрез Църква, в литургията, по-специално в Тайнството Евхаристия, която прави присъстващо жертвоприношението на Божия Син, който ни изкупи; в Тайнството на Помирението, чрез което се преминава от смъртта на греха към новия живот; и в другите сакраментални прояви, които осветяват”.

По този начин, посочи Папата, „Пасхалната Тайна стои в центъра на литургичното богословие на Втория Ватикански Събор”. Светата литургия ни предоставя думите, но ние сме тези, които трябва да навлезем „в тяхното значение, да ги приемем и влезем в хармония с тях”:

„Основен елемент и от първостепенна важност за диалога с Бог в литургията е хармонията между онова, което казваме с устните и онова, което носим в сърцето си”.

Нашето сърце, прибави Папата, трябва да се издигне „отвъд натрупаните грижи”, „трябва да се отвори покорно за Словото Божие и да се съсредоточи в молитвата на Църквата, за да се насочи към Бог от думите, които чува и казва”. Погледът на сърцето „трябва да се отправи към Господ, който е сред нас”:

„Когато живеем литургията по този начин, нашето сърце е сякаш притеглено от гравитацията, която го тегли надолу, но се издига вътрешно нагоре, към истината, към любовта, към Бог”.

Ето защо, завърши Папата, отслужваме и живеем добре литургията само ако възприемем едно молитвено поведение „съединявайки се с Христовата Тайна и към неговия Синовен разговор с Отца”.

svt/ rv