Френският свещеник Луи Брисон към небесните олтари
На 22 септември в Тройе, Франция, ще бъде обявен за блажен Луи Брисон (1817-1908),
основател на Облатите и Облатките на Свети Франциск от Сал. Роден е в Планси, диоцеза
на Тройе, на 23 юни 1817 г. в семейството на търговци, и 14 годишен постъпва в нисшата
семинария. Ръкоположен за свещеник на 19 декември 1840 г. той е назначен за професор
в пансиона на Посещението в Тройе и капелан на Манастира на Посещението. Последната
длъжност му позволява да вникне в мисълта и духовността на Свети Франциск от Сал.
Повече подробности за неговия живот разказва кардинал Анджело Амато, комуто
ще бъде поверена неговата беатификация.
********** Неговата първа отличителна
черта е близостта с фигурата и мисълта на Св.Франциск от Сал. Втората характеристика
е неговият апостолски динамизъм, особено по отношение на младежта. Например, той основава
различни лаборатории и страноприемници за младите работнички, твърде многобройни по
това време в индустриалния град Тройе.
Какъв друг аспект се счита за значителен
в неговата фигура? Третата характеристика е тази на основател. През 1866 г.
отец Брисон поверява ръководството на своите феминистки дела на две бивши възпитанички
от Посещението, Леони Авиат, канонизирана през 2001 г. и Луси Канет, давайки така
начало на Облатките на Свети Франциск от Сал, конгрегация одобрена от Лъв ХІІІ на
4 март 1890. Той е основател и на една мъжка конгрегация, тази на Облатите на Св.
Франциск от Сал. Под ръководството на Блажения Луи Брисон, делата на двете конгрегации
се развиват бързо, с основаването на училища, пансиони, колежи и мисии.
Кой
е характерният елемент на неговата святост? Силата и постоянството за вършенето
на добро. Както за всички Божи дела, идва часът за изпитанието, произтичащо от неприятеля
на доброто. Едно голямо страдание бе причинено от религиозното преследване, проявено
във Франция в края на 18-век, което заличи голяма част от делата на Облатите и на
Облатките. През 1903 монасите са отстранени и принудени да напуснат страната. През
1904 Брисон, понеже не е можел да напусне страната поради неговата напреднала възраст,
се оттегля в дома на своето детство в Планси. През тези години на терзания, изпъква
неговият голям дух на спокойствие и неговото доверие в Божието провидение. Умира на
2 февруари 1908, празника Сретение Господне на Мария, на 91 годишна възраст. Същия
ден биват дадени за разпродажба домът, мебелите и дори канапеното му легло, на което
бе издъхнал. Но не можеше да се разруши неговата святост, която напротив, бе останала
жива в сърцето и в ума особено сред неговите духовни синове и дъщери. При завръщането
им в родината, Облатите и Облатките, след Първата световна война, започват подготовката
за неговата беатификация и канонизация.