Виетнам: 10 години от смъртта на кардинал Ван Туан, мъченик за вярата по времето на комунизма

Сред големите свидетели на вярата по време на комунистическия режим във Виетнам през миналия век, бе виетнамският кардинал Франсоа Ксавиер Нгуен Ван Туан, който бе припомнен с литургия отслужена в Рим в базиликата на Санта Мария на Трастевере, по повод десетата годишнина от неговата смърт на 16 септември. Литургията бе предстоятелствана от кард. Петер Кодво Апиах Турксон, председател на Папския съвет за справедливост и мир.

За него пътят на мъченичеството започна с назначаването му от Павел VІ през 1975 за помощник архиепископ на Сайгон, няколко месеца преди окупацията на града от армията на Виет Конг от Севера. Млад свещеник през 1953, Ван Туан се бе завърнал в страната през 1960 г. след защита на дипломата му в Рим по канонично право, професор и ректор на Семинарията в На Транг, диоцез на който е назначен през 67 г. Осем години по-късно длъжност, която промени радикално неговия живот. Йерархът е арестуван и вкаран в затвора от комунистическия режим, без процес, нито присъда, където остава 13 години, 9 в пълна изолация. Една неудържима ситуация, която живее „изпълвайки я с любов”, както разказва:

„Изживях наистина трудни моменти, изкушението за отмъщение, изкушението на отчаянието… но в най-критичните моменти, в дълбочината на моята мизерия, на моята човешка слабост, в този момент Господ ми протегна ръка и надеждата се завърна, както светлината след дъжда”.

Освободен през 1988 и завърнал се в Рим през 1994, заместник председател, а след това и председател на Папския съвет за справедливост и мир, издигнат в кардиналско достойнство през 2001 г., той коментира: „аз не съм достоен, молете се за мене” и после „това сега за мене означава преди всичко да подобря моя труд в служба на Църквата и на човечеството… можем да намалим мизерията в света, да донесем светлина, да заличим дълга, да намалим глада и болестите по света”. Ето неговия глас:
„Пред тези национални и международни трагедии, виждаме че има три много важни точки: справедливост, отговорност – особено към възпитателите и управниците – и на трето място, промяна на сърцата. Защото без преобръщането на сърцата, без молитвата липсва смирението за изслушване и когато не преминем по този път, остават само силата, парите, оръжията. Разделете помежду си нашата радост, радостта на надеждата: нашата надежда е вече в нашето сърце, защото Исус дойде сред нас. Спасението е сигурно: достатъчно е да отидем на срещата с Исус!”

На 16 септември 2002 г. на 74 години, кардинал Ван Туан се завърна в дома на Господа: осем години след това започна процеса за неговата беатификация.

jp/rv