Бенедикт ХVІ към политически и религиозни лидери в Ливан: мирът не може да бъде постигнат без антропология зачитаща целокупността на човека

За изграждането и укрепването на мира е необходимо „завръщане към човешката основа”, защото „достойнството на човека е неразривно свързано със свещения характер на живота дарен от Твореца”, а в Неговия промисъл той е неповторим и незаменим. Религиозната свобода е неотменима част от мира. Това е ключовата концепция на Бенедикт ХVІ, която разви в словото си пред политически и релиигозни представители в Ливан. Срещата се проведе в президентския дворец Баабда, като преди това Папата и ливанския президент проведоха разговори, а в края засадиха малко кедрово дърво, символ на Ливан.

„В Ливан християнство и ислям съществуват заедно от векове, и не рядо в едно семейство съжителстват две религии”, каза Папата и риторично запита:„Ако е възможно в едно семейство, защо да не бъде възможно и в едно общество?”. Разбира се, допълни Папата, „специфичния характер на Близкия Изток се състои в многовековната смесица на различни компоненти, които дори са воювали по между си”. От друга страна, „едно плуралистично общество съществува на базата на взаимния респект, желанието за опознаване на другия и постоянния диалог”. Този диалог между хората е възможен „само със съзнанието за общите ценности във всички големи култури, тъй като са вкоренени в природата на човешката личност”.

Една страна е богата с хората живеещи в нея и нейното мирно бъдеще зависи от усилията всеки, но и от цялото общество, каза Папата, но веднага уточни, че „социалното единство не означава унифициране”: „Социалната спойка се гарантира от постоянното зачитане на човешкото достойнство и отговорното участие на всеки, според способностите. За да се достигне до необходимия динамизъм за изграждането и укрепването на мира е необходимо да се завърнем към основата на човешкото същество”.

„Човешкото достойнство е неделима част от сакралния характер на дарения от Твореца живот. В Божия промисъл, всеки човек е неповторим и незаменим. Той идва на света чрез семейството, което е първото място за хуманизиране и първия възпитател в духа на мира”. Ето защо, каза Бенедикт ХVІ, „за изграждането на мира трябва да се подпомага семейството и навсякъде да се насърчава културата на живота”.

„Ефикасните усилия за мира зависят от разбирането на света за човешкия живот. Ако искаме мир, трябва да защитаваме живота! Тази логика не само дисквалифицира войната и терористичните атаки, но и всяко покушение срещу човешкия живот”, подчерта Папата. „Трябва да обединим нашите усилия за развитието на една разумна антропология, която включва целокупността на човешката личност. Без нея, не може да бъде постигнат истинския мир”.

Човешкият живот, продължи Папата, бива остлабван от „безработицата, бедността, корупцията, различните зависимости, експлоатацията, трафиците от всякъкв тип и тероризма”, а иконимическата и финансова логика „непрекъснато се стреми да наложи своето иго и постави притежаването над човека”. Същевременно, „някои идеологии посягат пряко, косвено или дори легално на неотменимата стойност на всеки човек и естествената основа на семейстото, минирайки основите на обществото. Трябва да ясно да съзнаваме тези атентати срещу изграждането и хармонията на съвместния живот. Антидот на всичко това е само солидарността”.

„Днес, културните, социалните и религиозните различия се нуждаят от нов тип братство в което обединяващото е общия смисъл за величието на човешката личност, която е дар за себе си, за другите и за човечеството. Тук се намира пътя към мира! Това е задачата, която се изисква от нас! Това е водещия ориентир в политическия и икономическия избор, на всяко ниво на планетата!”.

Възпитанието на новите поколения в културата на мира е първа задача, а семейството и училището са първите възпитатели на духовни ценности, които помагат за предаването на знанията и традициите на една култура, нейния смисъл и сила, посочи Папата. Възпитанието в духа на мира изисква „отказ както от вербално, така и от физическо насилие и внимание към човешкото достойнство”. „Задачата на възпитанието – изтъкна Папата – е да помага за изработването на способността за свободен избор, който да устои на разпространените мнения, моди, политически и религиозни идеологии”. Включително и „мисли, думи и жестове на мир, които създават атмосфера на уважение, респект и съдречност, а грешките или обидите могат да се признаят в името на помирението”. „Нека държавни и религиозни лидери се замислят над това!”, призова Бенедикт ХVІ.

За Папата злото не е „анонимна сила, която действа в безлична или детерминистична форма”, а „преминава чрез човешката свобода и нейната употреба”, посочи Папата. Негов съюзник е човека и има нужда от него, „за да се защити”. „Нужно е „обръщане на сърцата към мира” и „нов поглед, който свободно да анализира човешките системи водещи към слепи улици”, да са върви напред и не се повтарят разрушителните ефекти на миналото. Това означава, поясни Бенедикт ХVІ „отказ от отмъщението, признаване на собствените грешки, приемане извиненията без да се изискват и накрая прошката”. Защото само приетата и дадена прошка поставя трайните основи на помирението и мира за всички”.

Диалогът е възможен, завърши Папата, „само със съзнанието ,че същестувавт общи ценности между всички големи култури, тъй като са вкоренени в човешката природа”. Една от тях е религиозната свобода: „Свободното изповядване на собствената религия, което не заплашва личния живот и свобода, трябва да бъде възможно навсякъде. Липсата или остлабването на тази свобода лишава човека от свещенното право на духовен пълноценен живот”.

dg/ rv