Апостолическото насърчение „Църквата в Близкия Изток” пътна карта за бъдещето

Апостолическото постсинодално насърчение „Църквата в Близкия Изток” е изработен от Бенедикт ХVІ на базата на 44-те финални предложения от Синода за Близкия Изток, проведен във Ватикана от 10 до 26 октомври 2010 на тема „Общение и свидетелство”. Документът е призив към Католическата църква в Близкия Изток за началото на вътрешно общение, с поглед към другите „рождени братя” от Източните католически църкви със своя юрисдикция (sui iuris), и се открият за диалог с евреи и мюсюлмани. Става въпрос за постигането на общение в различията в географските, религиозните, културните и социално-политическите контексти в Близкия Изток. Същевременно, Бенедикт ХVІ подновява апела за съхраняване, от религиозна гледна точка, наследството на цялата Христова Църква и насърчаването на обредите в Източните Църкви. Апостолическото насърчение е разделено на три части и е публикуван на италиански, френски, английски, испански, португалски, немски, полски и арабски езици.

Контекст
Преди всичко Папата призовава да не се забравят християните в Близкия Изток, които дават своя „благороден и автентичен” принос за изграждане на Тялото Христово. Бенедикт ХVІ описва обстановката в Близкия Изток с многобройните жертви на „човешката слепота”, страха и униженията: „Сякаш няма кой да спре престъплението на Каин”, се подчертава в документа. В тази обстановка се припомня позицията на Светия Престол по различните конфликти в региона и за статута на Ерусалим и Светите Места, които трябва да получат „широко признание”. Папата отправя апел за „обръщане към мира - разбиран не като липсата на конфликти, а като вътрешен мир свързан със справедливостта – и преодоляването на всички различия на пол, раса и етнически произход и съжителство в прошката на лично и колективно ниво.

Християнски живот и икуменизъм
Следвайки линията на Втория Ватикански събор, Папата призовава за „духовен икуменизъм” и общение, разбирано не като сливане, а като признаване и зачитането на другия. Същевременно документът подчертава важното място на богословската работа на различните икуменически и църковни комисии, за да могат „да говорят с един глас - в унисон с католическата доктрина - по големите морални въпроси (семейството, сексуалността, биоетиката, свободата, справедливостта и мира). Насърчението посочва конкретни предложения за съвместна икуменическа дейност, като едно от тях е прилагането на съборното решение (comunicatio in sacris), което дава възможност на християните за достъп до тайнствата в друга Църква – покаяние, евхаристия и миропомазание. Папата изразява увереността за намиране на съгласие за обща традиция на молитвата Отче Наш на местните езици в региона.

Междурелигиозен диалог
Документът изтъква, че междурелигиозния диалог – който е съществена част и универсалната същност на Църквата – не е продиктуван от прагматични съображения от политически или социален характер, а се базира преди всичко на богословските основи на вярата: евреи, християни и мюсюлмани вярват в един единствен Бог и затова могат да разпознаят „в другия вярващ" един брат, когото да обичат и уважават, като се избягва манипулацията на религията за „конфликти, които не могат да бъдат оправдание за един истински вярващ”.

Относно християнско-еврейският диалог, Папата припомня общото духовно наследство, базиращо се на Библията, която води към „юдейските корени на християнството”. Заедно с това призовава християните да имат съзнанието за тайната на Божието превъплъщение и осъжда неоправданите преследвания в миналото.

За мюсюлманите Бенедикт ХVІ употребява думата „уважение” и допълва „с вярата от учението на Втория Ватикански събор”. Същевременно изказва огорчение от факта, че „доктриналните различия са послужили като претекст, както за едните така и за другите, за оправдание в името на религията на нетолерантността, дискриминацията, емаргинацията и преследванията”.

Папата припомня, че присъствието на християни в Близкия Изток не е нито ново, нито случайно, а историческо: то е интегрална част от региона и „особена симбиоза” със заобикалящата култура на евреи и мюсюлмани. Християните също така са допринесли за формирането на богата собствена култура в Близкия Изток.

На католиците в Близкия Изток Бенедикт ХVІ припомня, че те са „граждани родени в Близкия Изток, които имат правото и задължението за пълно участие в гражданския живот и не трябва да бъдат смятани за граждани „втора категория”. Папата подчертава, че религиозната свобода – която обединява всички свободи – включва свободата на избор на религия, която може публично да изрази своето кредо и символи без да поставя в опасност собствения живот и лична свобода. „Насилието и принужденията в религиозната област са недопустими”, подчертава Бенедикт ХVІ. Оттук и неговия призив да се премине от толерантността към религиозната свобода, което не отваря вратата към синкретизма, а към „нов размисъл за антропологическото отношение към религията и към Бог”.

Две нови реалности
Светския характер и фундаментализма са двете нови реалност на които обръща внимание Бенедикт ХVІ. В крайната си форма светския характер се превръща във фундаментализъм и отхвърля на гражданите публичното изповядване на религията, като оставя абсолютния монопол на Държавата в този сектор. Истинския светски характер, посочва Папата, включва разделението и сътрудничеството между политика и религия, зачитайки се взаимно. Религиозният фундаментализъм, пише Папата, нараства също и поради настоящия климат на социално-политическа несигурност и поради недостатъчното разбиране на религията, взимайки на прицел властта над човешкото съзнание. Затова Папата призовава всички религиозни лидери в Близкия Изток за изкореняване на този феномен, който е смъртна заплаха за всички вярващи.

Мигрантите
Апостолическото насърчение разглежда и възловия въпрос за намаляване на християните в Близкия Изток: отчаяни, жертва на конфликти, унижавани, те са принудени да емигрират, въпреки че са изграждали своите страни през вековете. Но Папата предупреждава: без християни или с малко християни Близкият Изток няма да бъде повече такъв. Оттук и призива към политиците „да не превръщат региона в едноцветна действителност” и към църковните пастири да помагат на верните в диаспората.

ВТОРА ЧАСТ
Втората част на пост-синодалното Апостолическо насърчение започва с предпоставката, че католичността включва в себе си общението между Универсалната църква и местните Църкви, които произхождат от Универсалната църква (което позволява богатото и легитимно различие на местните Църкви). Тази част се обръща към някой от основните категории, които изграждат Католическата църква.

Патриарсите
Те са отговорни за Църквите sui iuris (пр. със собствена юрисдикция), в съвършено единение с Епископа на Рим. Те правят видими универсалността и единството на Църквата и в знак на общение, трябва да укрепват единството и солидарността в рамките на Съвета на католическите Патриарси на Изтока и на Патриаршеските Синоди, поставяйки винаги на преден план основните за Църквата въпроси.

Епископите
Те са видим знак на различието на Църквата видяна като Тяло, чиято глава е Христос и са първите, които са изпратени във всички народи, за да бъдат негови ученици. Епископите трябва да възвестяват смело и да защитават убедително неприкосновеността и единството на вярата в онези трудни ситуации, които за съжаление не липсват в Близкия Изток. Освен това те са призвани към разумно, честно и прозрачно управление на временните блага на Църквата. Те трябва да се грижат и за материалната издръжка на свещениците. Накрая Папата призовава епископите да се грижат, в пасторален смисъл, за всички вярващи християни, независимо тяхната националност или църковен произход.

Свещеници и семинаристи
Пост-синодалното Апостолическо насърчение Ecclesia in Medio Oriente, подчертава, че свещениците трябва да възпитават Божия народ в изграждането на една цивилизация на евангелска любов и единство, а това изисква задълбочено предаване на Словото Божие в традицията и Доктрината на Църквата, заедно с интелектуалното и духовно обновление на самите свещеници. В тази перспектива е от изключителна важност целибата – безценен дар на Бог за Църквата – но също и служението на женените свещеници, древен елемент присъщ на източната традиция. Като служители на общението свещениците и семинаристите трябва свидетелстват смело, да имат безупречно поведение и да се отворят към културното разнообразие в техните църкви, но също и към църковното различие, икуменическия и междурелигиозен диалог.

Богопосветен живот
Папата припомня, че монашеството, в своите различни форми, се ражда за първи път в Близкия Изток, давайки началото на някой Църкви sui iuris. Документът поставя на преден план факта, че общностите на богопосветен живот ще бъдат пророчески знаци на общение в техните Църкви и по целия свята само ако са наистина основани на Словото Божие и братското общение. Богопосветените трябва да сътрудничат с епископите в тяхната пастирска и мисионерска дейност. Те са призовани са съзерцават и размишляват над евангелските съвети (целомъдрие, бедност и послушание), защото не съществува духовно прераждане – на вярващите, общността и цялата Църква – без ясното и решително завръщане към търсенето на Бог.

Миряните
Като членове на Тялото Христово благодарение на кръщението, те са участници в мисията на универсалната Църква. На тях Папата поверява задачата да насърчават – в тяхната среда – разумното управление на обществените блага, религиозната свобода и зачитането на достойнството на всеки човек. За да може тяхното свидетелство да донесе наистина изобилни плодове, те трябва да преодолеят разделенията и всички субективни тълкувания на християнски живот.

Семейството
Тази божествена институция, основана на неразтрогваемото тайнство на брака между мъжа и жената, днес е изложен на множество опасности. Съществува изкушението да се приложат модели противоречащи на Евангелието, свързани с една съвременна култура присъстваща в целя свят. В този контекст, християнското семейство трябва да бъде подкрепяно в неговите трудности и проблеми, трябва да бди над неговото дълбока идентичност, за да бъде една домашна Църква, възпитаваща във вярата и молитвата. Документът посвещава обширна пространство на ролята на жената в Близкия Изток и нейното равноправие с мъжа. Жените, подчертава Папата, трябва да участват в обществения и църковен живот. Що се отнася до съдебните решения по брачните въпроси, текстът посочва, че жената трябва да бъде изслушвана като мъжа, без да бъде дискриминирана. Затова Папата насърчава разумното и справедливо прилагане на правото в тази сфера, за да се избегне вероотстъпничеството. Християните трябва да могат да прилагат, както в брачната така и в останалите сфери, своето право, без ограничения.

Младежите и децата Папата призовава да не се страхуват или срамуват, че са християни, да зачитат другите вярващи, евреи и мюсюлмани, и да поддържат винаги – чрез молитвата – истинското приятелство с Исус, обичайки Христос и Църквата. Само по този начин те ще могат мъдро да разпознаят съвременните ценности, полезни за тяхната реализация, без да се изкушават от материализма или от някой социални мрежи, чиято недискриминирана употреба може да заличи истинското естество на човешките отношения. Апостолическо насърчение призовава родителите, възпитателите и обществените институции да признаят правата на малолетните още от момента на тяхното зачатие.

ТРЕТА ЧАСТ
Словото Божие, душа и източник на общение и свидетелство
След като изразява признанието си към екзегетичните школи (Александрийската, Антиохийската и т.н.), които през четвърти и пети век допринасят за догматичното формулиране на християнското тайнство, ЕМО (Ecclesia in Medio Oriente) призовава за автентичен библейски апостолат, който да спомогне за премахването на онези предразсъдъци или погрешни идеи, които биха могли да причинят ненужни и унизителни противоречия. Така се заражда идеята за обявяването на Година на Библията, в съответствие с пастирските условия, характерни за различните държави в региона, която, по възможност, да бъде последвана от ежегодна Седмица на Библията. Християнското присъствие в библейските страни от Близкия изток, което е много повече от въпрос на социологическа принадлежност или икономически и културен напредък–посредстом преоткриването на първоначалнато си вдъхновение и в следването на Христовите ученици, трябва да придобие нова жизненост. Папата, след това, насърчава развитието на нови, не само технически, но също доктринални и етични комуникационни и образователни структури за формирането на специализирания персонал, работещ в този сектор, който e от изключителна важност за евангелизация.

Литургия и живот в тайнствата
За вярващите от Близкия Изток литургията е съществен елемент от духовното единство и общение. Там където е необходимо обновление в богослужението и литургичните текстове то трябва да се основава на Божието Слово и да се извършва в сътрудничество с църквите, споделящи същата традиция. Въпросът относно тайснството Кръщението е от ключова важност, то позволява на приемащите го да живеят в общение и да влязат в отношения на истинска солидарност с останалите членове на човешкия род, без дискриминация на базата на раса и религия. От тази гледна точка, Папата изразявава надеждата за икуменическо споразумение между Католическата църква и църквите с който тя е в богословски диалог относно взаимното признаване на Кръщението, за да се възстанови пълното общение в апостолската вяра. ЕМО също изразява надежда за по-често практикуване на тайснството Покаяние и Помирение, и призовава пастирите и вярващите да насърчават разнообразни инициативи за мир независимо от преследванията на които са жертва.

Молитва и поклонничество
Тъй като ефективността на евангелизацията се основава на молитвата, ЕМО посочва, че Близкият изток е предпочитано място за поклоненичество на много християни, които идват тук за да укрепят вярата си и да намерят дълбок духовен опит. Ето защо Папата приканва да се осигури на вярващите свободен и без ограничение достъп до Свети места. Също така е от съществено значение съвременното поклонничество свързано с библейските места да се завърне към изначалната си мотивация, а именно покаяние и търсене на Бога.

Евангелизация и благотворителност
Мисията на Църквата: ЕМО подчертава че предаването на вярата е основна мисия на Църквата. Ето защо Папата насърчава Новата евангелизация, която в съвременния контекст, белязан от промяна, да помага на вярващите да осъзнаят значението на свидетелството на техния живот. Това, от своя страна, укрепва тяхното слово когато говорят за Бог и им помага смело и открито да проповядват Благата вест за спасението. Задълбочаването на богословското и пастирско значение на евангелизацията, особено в Близкия Изток,трябва да вземе предвид екуменическите и междурелигиозни измерения. Към църковните движения и общности Папата отправя насърчение да действат в единство със съответния епископ и в съгласие с неговите пастирски директиви, с дължимото зачитане на местната история, литургия, духовност и култура, без конфликти и прозелитизъм. Ето защо Католическата църквa в Близкия Изток e поканена да поднови своя мисионерски дух, предизвикателство, което е по-спешно от всякога в този мултикултурен и мулти-религиозен контекст. Силен стимул за това може да даде Годината на вярата. Що се отнася до милосърднтата дейност, ЕМО припомня, че Църквата трябва да следва примера на Христос, който привлече до себе си най-нуждаещите се: сираците, бедните, инвалидите, болните ... В заключение, Папата благодари и насърчава дейността на всички онези, работещи всеотдайно във възпитателните центрове, училищата, висшите институти и католическите университети в Близкия Изток. Тези институции за културно формиране, които би трябвало да бъдат подкрепяни от политическите власти, показват че в Близкия Изток е възможно да се живее в дух на уважение и сътрудничество, посредством възпитание в толерантност.
Катехизис и християнско формиране: папският документ насърчава четенето и преподаването на Катехизиса на Католическата църква и задълбоченото запознаване със социалното учение на Църквата. В същото време Папатa приканва Синодите и останалите епископски органи да осигурят на вярващите достъп до духовното богатство, оставено в наследство от Отците на Църквата и да се съсредоточат върху светоотческото учение като допълнение към изучаването на Светото Писание.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Бенедикт XVI тържествено призовава в името на Бог политическите и религиозните валасти не само да облекчат страданиятa на живеещите в Близкия Изток , но също да премахната причините за тези страдания и да направят всичко по силите си, за да надделее мирът. В същото време вярващите Католици са призовани да се обединият и да живеят заедно в общение, вдъхвайки живот на пастирския динамизъм. “Равнодушието е неприятно на Бог”, ето защо християните от Близкия Изток, както католиците, така и останалите, се насърчават да дадът смело и единодушно свидетелство за Исус – едно трудно, но вълнуващо свидетелство.


dg/svt/ bp/rv