През месец септември Папата се моли политиците да работят честно и с любов към истината и за нови мисионерски звания

Общо молитвено намерение
"Политиците винаги да действат честно, почтено и с любов към истината". Така е формулирано общото молитвено намерение на Папа Бенедикт ХVІ за месец септември. В словото си за Пленарната Асамблея на Папския Съвет за Миряните през 2010 г. Папата настойчиво подчерта, че "вярващите миряни са задължени да участват активно в политическия живот по начин съответстващ с поученията на Църквата, споделяйки големите идеали в диалектиката на демокрацията и в търсенето на широк консенсус с всички, имащи присърце защитата на живота и свободата, съхранението на истината и доброто на семейството, солидарността с нуждаещите се и търсенето на общото благо". Предлагаме част от това слово на Светият Отец Папата:

*******
„Темата на вашата Асамблея: „Свидетели на Христос в политическата общност”, е от особено значение. Разбира се, техническото формиране на политиците не се помества в мисията на Църквата. За тази цел съществуват различни институции. Въпреки това, мисия на Църквата е „да дава своята морална оценка също за нещата отнасящи се до политическия ред, когато това се изисква от основните права на личността и от спасението на душите… използвайки всички и само онези средства, съответстващи на Евангелието и благото на всички, според различието на времената и обстоятелствата” (Gaudium et spes, 76). Църквата се концентрира особено във възпитанието на Христовите ученици, за да бъдат винаги и навсякъде свидетели на Неговото присъствие. Вярващите миряни имат задължението да показват конкретно в личния и семеен живот, но също в социалния, политически и културния живот, че вярата позволява да се гледа по един нов и дълбок начин на реалността и да я преобрази; че християнската надежда разширява ограничения човешки хоризонт и го насочва към истинската висота на неговата същност, към Бог; че любовта в истината е най-ефикасната сила способна да промени света; че Евангелието е гаранция за свободата и освободително послание; че основните принципи на Социалната доктрина на Църквата – като човешкото достойнство, субсидарността и солидарността – имат голяма стойност и са актуални за насърчаването на новите пътища за развитието в служба на човека и всички хора. Вярващите миряни имат още задължението да участват активно в политическия живот по начин съответстващ с поученията на Църквата, споделяйки добре обоснованите причини и големите идеали в демократичната диалектика и в търсенето на широк консенсус с всички, които имат при сърце защитата на живота и свободата, съхранението на истината и доброто на семейството, солидарността с нуждаещите се и търсенето на общото благо. Християните не търсят политическа или културна хегемония, а се ангажират навсякъде, водени от увереността, че Христос е крайъгълният камък на всяко човешко начинание”. (Конгрегация за Доктрината на Вярата, Доктринална нота по въпроси отнасящи се до задълженията и поведението на католиците в политическия живот, 24 ноември 2002)

Припомняйки думите на моите предшественици, мога да потвърдя, че политиката е една много важна сфера за упражняването на милосърдието. Тя призовава християните да полагат по-големи усилия за гражданство, за изграждането на един добър живот за народите, както и към едно по-ефикасно присъствие в седалищата и програмите на международната общност. Има нужда от автентично християнски политици, но преди това от вярващи, които свидетелстват за Христос и Евангелието в гражданска и политическа общност. Това изискване да се вземе на предвид във образователните програми на църковна общност и изисква нови форми на помощ и подкрепа от пасторите. Принадлежността на християните към асоциации от вярващи, църковни движения и нови общности, може да бъде добра школа за тези ученици и свидетели, подкрепяни от харизматичното, общностно, възпитателно и мисионерско богатство присъщо на тези групи.

Става въпрос за едно взискателно предизвикателство. Времената в които живеем ни представят големи и сложни проблеми, а социалният въпрос същевременно се превърна в антропологичен въпрос. Паднаха идеологичните парадигми, които в близкото минало претендираха, че са „научният” отговор на този въпрос. Разпространението на един объркан културен релативизъм и утилитарен и хедонистичен индивидуализъм отслабва демокрацията и спомага господството на по-силните. Необходимо е да възвърнем и укрепим истинската политическа мъдрост; да бъдем взискателни към онова, което се отнася до нашата компетентност; да си служим критично от изследванията на хуманитарните науки; да се изправим пред действителността с всички нейни аспекти, преминавайки отвъд всеки идеологически редукционизъм или утопична претенция; показвайки се отворени за всеки диалог и сътрудничество, имайки винаги предвид, че политиката е също едно сложно изкуство на равновесие между идеали и интереси, но без никога да забравяме, че приноса на християните е решителен само ако познанието на вярата се превърне в познание на реалността, ключ за правилната преценка и преобразяването. Необходима е една „истинска революция на любовта”. Новите поколения имат пред себе си големи изисквания и предизвикателства в личния и професионален живот. Вашето ведомство им отдава особено внимание, преди всичко чрез Световните Младежки Дни, който от 25 години дават изобилни апостолски плодове сред младежите. Сред тях и социалният и политически ангажимент, който е основан не върху идеологии или лични интереси, а върху избора да се служи на човека и общото благо на светлината на Евангелието”.

Бенедикт ХVІ, слово към участниците в ХХІV Пленарна Асамблея на Папския Съвет за Миряните, 21 май, 2010

Мисионерско молитвено намерение
"За да нарасне в християнските общности готовността да изпращат мисионери, свещеници и миряни и конкретни ресурси за най-бедните Църкви" е мисионерското молитвено намерение на Папата за месец септември. Неведъж в своята поучителна власт Папата призовава вярващите да се молят, за да може Светия Дух да породи нови мисионерски звания за Църквата, по-специално в днешното време на "затъмнение на Бог", за да може Христовото Евангелие да осветли всички народи и им дари вечното спасение. Предлагаме ви откъси от Посланието на Папата Бенедикт ХVІ за 83-я Световен молитвен ден за мисиите


*********
Църквата поклонница по света
Универсалната Църква, без граници и ограничения, се чувства отговорна за възвестяването на Евангелието на всички народи (срв. Evangelii Nuntiandi, 53). Тя, която по призвание е семе на надеждата, трябва да продължава своето служение на Христос в света. Нейната мисия и служение не се измерват с материалите или духовни нужди, които се изчерпват в рамките на временното съществувание, а с трансцедентното спасение, което се осъществява в Царството Божие (срв. Evangelii Nuntiandi, 27). Това Царство, въпреки че притежава есхатолигично измерение и не е от този свят (Йоан, 18, 36), е също в този свят и неговата история чрез силата на справедливостта, мира, истинската свобода и зачитането на достойнството на всеки човек. Църквата се стреми да преобрази света чрез провъзгласяването на Евангелието на любовта, което „осветлява винаги отново този затънал в мрака свят и ни дарява смелостта да живеем и действаме.. и по този начин да накараме Божията светлина да влезе в света” (Deus Caritas Est, 39). Чрез това послание призовавам всички членове и институции на Църквата да участват в тази мисия и служение.

Missio ad gentes (Мисията сред народите)
Мисията на Църквата е да възвестява на всички хора извършено от Бог, чрез Неговия въплътен Син. Затова е необходимо да се подновят усилията за възвестяването на Евангелието, което е кваса на свободата и прогреса, братството, единството и мира (срв. Ad Gentes, 8). Искам „отново да потвърдя, че мандатът за евангелизирането на всички хора е основната мисия на Църквата" (Evangelii nuntiandi, 14), задача и мисия, която широките и дълбоки промени на днешното общество правят все по-наложителни. Под въпрос е вечното спасение на хората, целта и завършека на човешката история и Вселената. Насърчени и вдъхновени от Апостола на народите, трябва осъзнаем, че Бог има един многоброен народ във всички градове, посетени също и от днешните апостоли (срв. Деяния 18:10). В действителност, „обещанието е за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш” (Деяния 2, 39).

Цялата Църква трябва да участват в Мисията на народите, докато спасителното господство на Христос се осъществи напълно: "Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено" (Евр. 2, 08).

Призовани да евангелизираме дори чрез мъченичеството
В деня посветен на мисиите молитвено припомняме онези, които посветиха изцяло живота си на евангелизацията. Преди всичко онези поместни църкви и онези мисионери, които свидетелстват и разпространяват на Царството Божие в обстановка на гонения и форми на потисничество, вариращи от социална дискриминация до затвора, от мъченията до смъртта. Не са малко онези, които в настоящия момент заплатиха с живота си заради неговото „Име”. Все още много актуално звучи написаното моят предшественик Папа Йоан Павел II: "Юбилейната година ни откри една изненадваща сцена, показвайки ни нашето време като особено богато на свидетели, които по един или друг начин, съумяха да живеят Евангелието в ситуации на враждебност и преследвания, често заплащайки за това с живота си” (Novo Millennio Inuente, 41).

Участието в мисията на Христос, бележи също живота на вестителите на Евангелието за които е отредена същата съдба като на техния Учител. „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Йоан. 15:20). Църквата върви по същия път и има същата съдба на Христос, защото тя не действа въз основа на една човешка логика или разчита на собствената си сила, а следвайки пътя на кръста се превръща, със синовно послушание към Отца, в свидетел и спътник на това човечество.

На Църквите с древна традиция, но също и на тези основани наскоро, желая да припомня, че са поставени от Господ да бъдат солта на земята и светлината на света, призовани да разпространяват Христос, Светлина на народите, до краищата на земята. Missio ad gentes е приоритет в техните пасторални програми.

Изказвам благодарност към Папския Мисионерски Институт за неговата незаменима работа в насърчаването, мисионерското формиране и материална помощ за младите църкви. Чрез тази Папска институция се осъществява по чудотворен начин общението между църквите, чрез обмяната на дарове, взаимната грижа и общите мисионерски цели.

Заключение
Мисионерският порив винаги е бил знак за жизнеността на нашите Църкви (вж. Redemptoris Missio, 2). Въпреки това е необходимо да се подчертае, че евангелизацията е дело на Духа и преди да се превърне в действие е свидетелство и отражение на Христовата светлина (вж. Redemptoris Missio, 26) от местната Църква, която изпраща своите мисионери извън нейните предели. Затова, призовавам всички католици да се молят на Светия Дух, за да укрепи в Църквата Църквата мисионерското желание за разпространението на Царството Божие и да подкрепят мисионерите и християнските общности, участващи в челните редици на тази мисия, извършвана понякога във враждебна среда и сред гонения.

Същевременно приканвам всички да дадат достоверен знак на общение между Църквите, чрез материалната помощ, по-специално в този момент на криза, засягаща цялото човечество, за да могат младите местни Църкви да осветят народите с Евангелието на любовта.

Нека в мисионерската ни дейност да ни води Дева Мария, звезда на Нова евангелизация, която дари на света Христос, светлина за народите, за да донесе спасението до „краищата на земята” (Деяния 13, 47)".

Послание на Папа Бенедикт ХVІ за 83-я Световен молитвен ден за мисиите, 29 юни 2009.

svt/ rv