Бенедикт ХVІ към новите епископи в мисионерските територии: доверете се на Евангелието и на неговата обновителна сила

„Разпространението на Словото Господне помага за процъфтяването на дара на помирението и допринася за единството на народите”. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ на срещата с епископите назначени през последните месеци в мисионерските територии, които прие тази сутрин в Залата на Швейцарците във Ватикана. Епископите, идващи от 42 страни участват в среща организирана от Конгрегацията за Евангелизацията на народите. Сред тях бе и кард. Фернандо Филони, префект на Конгрегацията за Евангелизацията на народите. Словото на Папата бе насочено към необходимостта от мисията сред народите, “missio ad gentes”, и „правилната инкултурация на вярата”, молитвата и доверието в Евангелието пред нетолерантността, плод на фуднаментализми, водещи понякога до отричането на „правото за религиозна свобода”.

„Общностите, на които сте пастири в Африка, Азия, Латинска Америка и Океания, въпреки че живият различни ситуации, са ангажирани всички в първата евангелизация” и от тях можете да доловите радостите и раните”, посочи в словото си Папата. „Тези общности са основани през последните години” и притежават една жива и креативна вяра, „но често все още не вкоренена” заради тяхната кратка история. Поради тази причина „апостолското усърдие”, често пъти се редува с „моментите на нестабилност и непоследователност”. Въпреки това те са Църкви, които растат във вярата благодарение на дара на „общението на светците” (communio sanctorum), който се състои в „осмозата на благодатта” между Църквите с древна традиция и младите църкви, а преди това между „небесната Църква и Църквата поклонница по земята”:

„Нека във вашето сърце винаги да бъде силна вярата в Господа; Църквата е негова и Той е този, който я води както в трудните, така и в спокойните моменти”.

От известно време, отбеляза Папата, се наблюдава известен спад на мисионерите, но който е балансиран от увеличаването на диоцезалния клир и този принадлежащ на ордените и конгрегациите за богопосветен живот. Численото нарастване на местния клир създава „една нова форма на мисионерско сътрудничество”: Някой млади Църкви започнаха да изпращат свещеници на останалите без клир Църкви в тяхната страна или в страните от техния континент. „Младите църкви са знак на надежда за бъдещето на универсалната Църква”, посочи Папата, който насърчи новите епископи в мисионерските територии да не пестят сили в пастирската дейност и да не забравят никога за трите получени дара: „поучение, освещаване и ръководство”:

„Имайте при сърце мисията сред народите, инкултурацията на вярата, формирането на кандидатите за свещенство, грижата за клира, богопосветените и миряните. Църквата се ражда от мисията и расте в мисията. Направете ваш вътрешния апел на Апостола на езичниците: „Caritas Christi urge nos” (Христовата любов ни призовава)”.

„Нека правилната инкултурация на вярата да ви помогне да въплотите Евангелието в културите на народите и да приемете това, което е добро в тях”, подчерта Бенедикт ХVІ, отбелязвайки, че „става въпрос за дълъг и труден процес, който не трябва по никакъв начин да компрометира специфичността и интегритета на християнската вяра”. Мисията, продължи Папата, изисква „Пастири подобни на Христос чрез светостта на живота, благоразумни и далновидни, готови да се посветят всеотдайно на Евангелието”. Светият Отец призова епископите да бдят над повереното им стадо, обръщайки особено внимание на свещениците, които трябва да бъдат винаги готови да изклушват, осигурявайки им „специфични и периодични формативни срещи”, които да поставят „Евхаристията в сърцето на тяхната мисия”. Папата прикани епископите да „гледат на света с поглед изпълнен с вяра, за да го разберат в дълбочина и благородно сърце готово да влезе в общение с жените и мъжете от нашето време”. Но преди всичко Бенедикт ХVІ им припомни тяхната „първа отговорност на хора принадлежащи на Бог, призвани към молитвата и в служба на неговото Слово”:

„Дръжте винаги погледа насочен към Исус, Пастира на пастирите: днешният свят се нуждае от хора, които да говорят за Бог, за да могат да говорят за Бог. Само по този начин спасителното Слово ще донесе бъдеще”.

Църквите в тези страни, продължи Бенедикт ХVІ, познават добре нестабилността, която утежнява по тревожен начин ежедневието на хората; хранителните, здравните и възпитателни нужди, които запитват църковните общности, чиято дейност е много ценена. Но също природните бедствия, към които се прибавят „културни и религиозни дискриминации, нетолерантност и размирици, плод на фуднаментализми, които разкриват погрешни антропологични виждания и водят до подценяването, дори често до непризнаването на правото за религиозна свобода, зачитането на най-слабите, преди всичко децата, жените и носителите на физически недостатъци”. Тежат също „пораждащите се контрасти между етническите групи и кастите, които са причина на неоправдани насилия”:

„Доверете се на Евангелието, на неговата обновителна сила, на способността му да разбуди съвестта и да откупи отвътре хората и да породи създаването на нови братски отношения. Разпространението на Словото Господне помага за процъфтяването на дара на помирението и подпомага единството на народите”.

Папата насочи мислите си и към Годината на Вярата: „вярата е най-важният дар, който ни е направен в живота: не можем – подчерта Бенедикт ХVІ – да го държим само за нас! Всички имат правота да опознаят стойността на този дар и за достъпа до него” (Redemptoris missio, 11). Вярата е дадена, за да бъде споделена и да донесе изобилен плод:

„Божия Раб Павел VІ, потвърждавайки първостепенната роля на евангелизацията, посочва: „Благодарение на Божието милосърдие, хората могат да се спасят и по други начини, дори и ние да не им възвестим Евангелието; но ще можем ли ние да се спасим, ако от небрежност, от страх, от срам или в последствие на фалшиви идеи, пренебрегваме неговото възвестяване?” (Evangelii nuntiandi, 80). Нека този въпрос да отекне в нашето сърце като апел за да почувстваме абсолютния приоритет на неотложната необходимост от евангелизацията”.

В края на словото си Папата повери общностите на новите епископи в мисионерските територии на Майката Божия, „ Звезда на евангелизацията и първа евангелизаторка, дарила на света Божето слово станало плът”.

svt/ rv