Литургия на Бенедикт ХVІ с бившите му студенти: не притежаваме истината, а принадлежим на Истината

На 2 септември със Света литургия, предстоятелствана от Папа Бенедикт ХVІ в параклиса на център Мариаполи в Кастел Гандолфо, завърши традиционния летен семинар на бившите ученици на Бенедикт ХVІ, така наречения Ratzinger Schulerkreis, чиято тема тази година бе „Икуменическите резултати и въпроси в диалога с лютераните и англиканите”. В проповедта си на литургията Папата се спря на литургичните четива за ХХІІ неделя през годината.

Бенедикт ХVІ започна с първото четиво от книгата Второзаконие, където се чете, че Израил, единствен сред всички народи, получава от Бог Законът, един закон, който дава истинската мъдрост. Става въпрос за дар за който трябва да радва, подчерта Папата, защото не е плод на гениалността, която може да предизвика триумфализъм. По този начин Църквата, превърнала се в универсалния Израил, може да се радва за дара на Христос, който е основното ядро на Закона, Законът станал плът, Божията любов за нас. Получихме мъдростта, която е истина, знаем как да живеем и как да умрем, защото Христос е живота и истината. Няма място, за какъвто и да е триумфализъм, а само за радостта и благодарността за получения дар, който не сме изградили с нашите ръце.

Бенедикт ХVІ посочи, че с времето човешките традиции са се прибавили към Божия дар, скривайки по този начин дарената от Бог мъдрост. Тези добавки, могат да отведат Църквата до така наречения триумфализъм и самохвала. Така, на този етап виждаме само онова, което е направено от нас и не можем да доловим радостта на вярата. По този начин не се осмеляваме вече да кажем, че Бог ни научи на истината и ни научи какво е човека.

Но днес, поясни Папата, понятията за истина и нетолерантност са почти слети едно в друго; казването на истината се превръща в синоним на нетолерантност. Ние християните вече не се осмеляваме да вярваме или да говорим за истината. Никой не може да каже, отбеляза Папата, „притежавам истината”, защото ние сме тези, които принадлежим на истината, която е нещо живо! Не я притежаваме, а по-скоро тя ни сграбчва и можем да пребъдваме в нея само ако и позволим да ни води и насочва. Вярвам, продължи Бенедикт ХVІ, „че трябва отново да се научим да „не притежаваме истината”. Никой не може да каже „имам деца”, защото те не са наши притежание, а са дар: дар от Бог и задължение. По същия начин не можем да кажем „имам истината”, защото истината, която е самия Христос, дойде при нас и в Евхаристията дойде в нас, за да ни очисти от нашите мизерии, от нашия егоизъм, който кара християнството да изглежда само една система от обичаи и традиции. Трябва отново да се научим да бъдем водени от истината и само тогава чрез нас истината ще може отново да заблести за спасението на света.

Папата се спря и на откъса от посланието на Свети Яков, който приканва вярващите да бъдат от онези, които прилагат на практика Словото, а не са само негови слушатели. Това, подчерта Бенедикт ХVІ, е призив да не се акцентира над интелектуалното измерение на вярата и богословието. „Понякога – отбеляза Папата – когато чета много съвременни интелигентни неща се страхувам именно от това, че богословието може да се превърне в игра на интелекта без да вземе в предвид нашия живот и като последствие от това, не ни води към истината”. Ето защо, завърши Папата, „думите на свети Яков са призив към нас богословите: не само да слушаме, а да бъдем формирани от истината и да и позволим да ни води”.

svt/ rv