Двама папи на един Събор

Едно от главните действащи лица на Втория Ватикански Събор е кардинал Перикле Феличи, видна личност в история на Църквата, съпредседател на Папската комисия за преразглеждане на Кодекса по каноническо право, но преди всичко в качеството му на генерален секретар на събора. Перикле Феличи се ражда на 1 август 1911. Той е високо ценена личност заради неговата богословска и юридическа подготовка, заради служението му в Църквата като преподавател по морално богословие и право в Папския Латерански университет и духовен ръководител на семинарията и на множество млади свещеници. През 1966 г. специалния брой на „Osservatore della Domenica” публикува негова статия посветена на Събора, която в навечерието на 50-та годиишнана от Събора отново предложи ватиканския всекидневник “Osservatore Romano”.

„Когато говорим за Втория Ватикански събор пред очите ни се изправят две велики фигури: Йоан ХХІІІ и Павел VІ. Ако съществува в историята църковен събор, така силно и спонтанно желан от Папата и лично открит от него и смятан за „негово лично дело”, това несъмнено е Йоан ХХІІІ. Той го замисли и пожела, воден от едно небесно просветление: неговото решение не бе плод на дълги разсъждения, които вероятно биха срещнали пречка при първите лесно предвидими трудности. Но във великите и големи неща Бог често действа по такъв начин, за да не може човек да извлече слава от тях.

Вярата в Господ даде на Папа Йоан ХХІІІ увереността, че Събора ще пожъне успех. В моя дневник със записки за Събора, под дата 10 октомври 1962 г., могат да се прочетат бащинските препоръки на Йоан ХХІІІ в навечерието на откриването му, които имат пророчески оттенък, завършвайки с думите „Съборът ще има успех”.

Йоан ХХІІІ живя и умря за Събора. Проследи отблизо подготовката му. От работния си кабинет „присъстваше” често на генералните конгерации, благодарение на специално монтирани в съборната аула телекамери; намеси се с неговите правомощия в решаването на някой въпроси, изникнали в началото на Събора. Но най-голямата му заслуга е, че даде - както в подготовката, така и по време на самия Събор - един необятен полъх на живот, който преминаваше отвъд Църковните граници. Колко голямо доктринално богатство се съдържаше в подготвителните схеми и какво огромно богатство бяха те за бъдещите учени!

„Осъвременяване на Църквата”, бе изразът използван от Йоан ХХІІІ, който пожъна голям успех, но и който често бе погрешно разбиран. Който познаваше отблизо Папата, съумя да оцени богатството на неговия разум и сърце, които черпеха и се подхранваха от чистите извори на традицията. В многобройните слова на Папата за подготовката на Събора може лесно да се долови смисъла, който той дава на този израз, изпълнен със живот. Църквата се осъвременява, като се подхранва от истинската доктрина на Христос и се разпалва от Неговата истинската любов, зачитайки и подчинявайки се на волята на Христос и на онзи, който от Негово име притежава власт. Всяко отдаване на променливите човешки страсти, на доктрините „галещи ухото”, на изискванията на историческата ситуация, която не е според мъдрия божествен промисъл за спасение не е осъвременяване, нито укрепване, а е само духовно застаряване и разруха за Църквата.

Папа Йоан ХХІІІ дари живота си за Събора. Няколко дни преди неговата смърт, му изпратих писмо в което изказвах предаността си към него и пожелания за добро здраве. Отговори ми, че е близо духовно до мен и, че и той работи за Събора „също и преди всичко сега”. Няколко дни след това Папата изпълни докрай своята жертва. Светлинката, която блестеше на последния етаж на Апостолическия Дворец, в нощта на 3 юни, бе като фар на надежда, запален във вълнуващото се море на света.

Павел VІ прие голямото и трудно наследство с „трептяща душа”, както сам той призна, но също с решителност, правейки го програма на неговия Понтификат. Въпреки различния от своя предшественик темперамент, Павел VІ отдаде на това начинание същия ентусиазъм и великодушие. Убедих се лично в това по време на първата аудиенция, която той благоволи да ми даде на 5 юли, около 2 седмици след неговото избиране на Свети Петровия престол. Папа Монтини поемаше кормилото на едно не лесно мореплаване, но в своя актив той притежаваше един двоен опит с голяма стойност: опита придобит от длъжността му като про-държавен секретар, допълнена пасторално от ръководството на Църквата в Милано и опита му от участието в подготовката на Съвета, като член на Централната Комисия и Техническо-Организационната Комисия и оттук като Съборен Отец и член на Секретариата за извънредните работи. Ето защо, новият Папа познаваше много добре различните инстанции и тенденции в лоното на голямата съборна асамблея.

Имах честта да съобщя на кард. Монтини за неговото избиране, като член на Централната подготвителна комисия. Още си спомням думите му: „Какъв принос мога да дам аз за работата на Асамблеята?”. Отговорих му веднага, че неговият принос ще бъде голям и твърде полезен. Прие новата длъжност със смирение.

В трите съборни периода по време на неговия Понтификат, Павел VІ развива озаряваща дейност, която съвременно е стимулираща и уравновесяваща. Тази дейност се помества винаги в неговата компетентна сфера като Глава на съборната Асамблея на когото, по божествен мандат, се полага задължението да съди и утвърждава братята. С изключение на няколко случаи в които Папата, изпревари дискусията по теми, които не бяха поместени в дневния ред на Събора, взимайки сам решение в качеството си на Върховен Пастир по някой особено деликатни въпроси, дейността на Павел VІ бе винаги изключително почитаща свободата на съборните Отци и работата на Комисиите.

Що се отнася до работата на Комисиите, той понякога дори забравяше, че те бяха организми без правото да взимат решения, а само за подготовка и проучване: те бяха естественото мястото за изяснение или задълбочаване на всяка дискусионна тема. И именно тук Папата се намесваше, както бе негово право и понякога задължение, имайки възможността да се запознае и даде оценка на всички легитимни инстанции на Съборните Отци. Но никога, въпреки че можеше да го стори, не се постави над комисиите. В един случай, който можем на наречем типичен, отнасящ се до Nota praevia explicativa, за схемата на Догматичната Конституция De Ecclesiae, Папата, който желаеше разяснение за решаващия въпрос, какъвто бе този за властта и епископската колегиалност, Павел VІ ограничи своето действие, призовавайки Комисията да даде подходящи обяснения по текста. Светият Отец накара Комисията да прочете в аулата подготвената нота, за да могат при гласуването съборните отци да имат предвид значението на предложения за одобрение текст.

Други пример за неговата мъдра и уравновесяваща дейност е този за етапите при създаването на схемата за Божественото откровение. Поради обстоятелствата, които белязаха дебата в първия период и поради различието в тенденциите на учените, редактирането на тази схема се оказа твърде трудно. В подходящия момент Папата се намеси в работата на Комисията, помагайки и да достигне до онази формулировка, която получи почти единодушно одобрението на съборните Отци.

Павел VІ винаги показваше една особена загриженост за точното спазване на Регламента от който никога не отстъпи и на който бе ревностен пазител. Когато се подаваше някаква жалба той винаги разпореждаше решението да бъде взето на базата на Регламента. Именно поради тази своя преданост към канона и за да защити свободата на съборните Отци, той не пожела да отмени взето легитимно решение от председателския Съвет за отгалагане на гласуването на схемата на Декларацията за религиозната свобода за четвъртия период на Събора. Знаем добре колко много бе полезно това поведение на Папата за работата на Събора и за същественото подобрение на работните схеми, а широко доказателство за това е историята на Събора.

Валеше и беше студено в утрото на Рождество Христово през 1961 г., когато в атриума на базиликата „Свети Петър” прочетох пред Ватиканския капитул Булата за свикването на Събора. Въпреки, че беше вече решен от Папата, все още не бе посочена датата за неговото начало, което бе дадено на 2 февруари следващата година”.

svt/ Oss.Rom