Сто години от рождението на папа Йоан Павел І, изненадата на Светия Дух

Преди 34 години, на 26 август, за глава на Римокатолическата църква е избран Патриарха на Венеция, Албино Лучани, който за първи път в историята на Църквата избира двойно име, Йоан Павел І. Новият папа внезапно умира след 33 дни, но въпреки краткия си понтификат съумява да предизвика онази надежда, която нарича „усмивката на християнския живот”. Неговия понтификат оставя голямо и живо наследство, което и днес се откроява със своята актуалност, а доказателство за това са предстоящите чествания за стогодишнината от неговото рождение.

Албино Лучани е роден на 17 октомври 1912 г. във Форно ди Канале, италианската провинция Белуно. Албино Лучани се ражда с опасност за живота и веднага бива кръстен в родния си дом от акушерката Мария Фиоко, а два дни по-късно на 19 октомври е приет официално в енорийската общност. На 8 октомври 2006 г., по време на представянето на филма посветен на Йоан Павел І, Бенедикт ХVІ си спомня с благодарност за Папа Лучани, наричайки го „учител на истината и страстен катехист”, който „припомня на всички вярващи, с присъщата му очарователна простота, тяхното задължение и радост от евангелизацията”. Предлагаме някой от моментите от Понтификата на Йоан Павел І, наричан „усмихнатия Папа” .

*********
„Ето какво е вярата: да се предадеш на Бог, но преобразявайки целия си живот”. Така Папа Лучани обяснява какво е вярата по време на генералната аудиенция на 13 септември 1978 г. Именно цялостното поверяване на Бог отличава още от детските години живота на Албино Лучани, който ицязло е посветен на ближния. „Трябва да обичаме ближния – призовава Йоан Павел І – защото сам Господ ни го препоръча силно. Аз винаги препоръчвам не само големите жестове на любов, но също и малките”. На молитвата Ангел Господен на 10 септември, Йоан Павел І описва Божията любов с изненадващо прости думи:

„Ние сме обект на незалязващата Божия любов. Знаем, че Неговият поглед винаги е насочен към нас, дори когато всичко около нас изглежда потънало в мрак. Той е баща, дори може да кажем е майка. Не иска да ни навреди, а иска само доброто за нас, за всички. Когато децата са болни, майките имат още една причина в повече, за да ги обичат. Така и ние, ако случайно се разболеем от злоба или излезем от правия път, имаме една причина в повече, за да бъдем обичани от Господ”.

Това което очарова всички са простотата, смирението и благия характер на Албино Лучани. Качества, които още във Венеция, вярващите се научават да ценят, по време на неговото Патриаршество. “Humilitas” (Смирение) е неговия епископски девиз, взет от Свети Карл Боромей. Един Папа „енорийски свещеник на света”, който учудва със своята способност да говори на всички, да бъде разбираем дори и за най-малките. Пример за това са думите по време на неделната молитва Ангел Господен от 17 септември 1978 г:

„Също Папата беше ученик в тези училища: гимназия, лицей, университет. Но аз си мислих само за младостта и енорията. Никой тогава не дойде да ми каже: „Ти ще станеш Папа”. Ако ми го бяха казали, щях да уча повече, щях да се подготвя повече. Но сега съм вече стар и няма време за това”.

По време на своя кратък понтификат Папа Лучани провежда 4 генерални аудиенции, 5 молитви Ангел Господен, произнася 2 проповеди и 9 слова. Но въпреки това, той извършва важни жестове, които остават в историята. На 20 септември става насърчител на мира, отправяйки писмо до епископатите на Чили и Аржентина, страни на ръба на войната. С голямо внимание следи мирните преговори в Близкия Изток, в Кемп Дейвид, насърчавайки главните действащи лица да укрепят пътя на диалога. Сред неговите дейности изпъква на преден план назначаването на тогавашния архиепископ на Мюнхен, кард. Йозеф Ратцингер, за специален пратеник на третия Богородичен Конгрес в Еквадор. По време на последната молитва Ангел Господен, 24 септември 1978 г. Папа Лучани поверява едно послание на вярващите: призив да не позволяват на злото да ги победи, а да се поверят с надежда на Христовата любов:

„Понякога хората казват: „ние сме едно нечестно и порочно общество”. Това не е вярно. Все още има много добри и честни хора. По-скоро трябва да се запитаме какво трябва да направим, за да подобрим обществото? Аз бих казал: всеки един от нас трябва да се стреми да бъде добър и да зарази другите с тази доброта пропита от смирението и любовта на които ни научи Христос”.

******
Програмата за предстоящите чествания на сто години от рождението на Албино Лучани включва многобройни срещи и инициативи. По повод 34 години от избирането му за глава на Римокатолическата църква, на 26 август кард. Енио Антонели, почетен председател на Папския Съвет за Семейството, ще отслужи Света литургия на площада в родното градче на Папа Лучани, носещ неговото име. Вечерта на същия ден, малко след 19 ч. – часът в който на 26 август 1978 г. от централната ложа на Ватиканската базилика се чуват думите “habemus Papam” – ще бъде излъчен аудио запис на вестта дадена от протодякона кард. Перикле Феличе с който ще бъде изживяно случилото се преди 34 години на фона на празничния звън на камбаните на енорийската църква „Свети Йоан Кръстител”. На 28 септември, годишнина от смъртта му, ще бъде отслужена заупокойна литургия на която ще участват всички катехисти от региона. На същия ден диоцеза на Белуно-Фелтре организира поклонничество до Рим, водено от епископ Джузепе Андрик, където участниците ще се поклонят пред гроба на Папа Лучани намиращ се във Ватиканските крипти. На 13 октомври ще се проведе среща в Ню Йорк, а на 17 октомври, денят на неговото раждане, след процесия и Света литургия ще бъде открит новия музей и учебен център посветен на него.

svt/ rv