Литургична памет на Свети Бернар от Клерво. Бенедикт ХVІ: истината в любовта, цел на богословската дискусия

Ако не искаме Богословието да се превърне в празно интелектуално упражнение трябва да го подхранваме с молитвата и съзерцанието. Това заяви Бенедикт ХVІ говорейки за Свети Бернар от Клерво, чиято литургична памет Църквата чества на 20 август. На този Светец, настоятел на цистерсианския Орден, живел през ХІІ век, Папата посвещава три катехистични беседи по време на генералните аудиенции във Ватикана.

Богословският дебат на Църквата е съществувал винаги. През ХІІ век един от най-острите спорове бе този между Свети Бернар и Абелар. Свети Бернар – припомня Бенедикт ХVІ – бе един от най-видните представители на така нареченото „богословие на сърцето”, целящо да насърчи „живия и съкровен диалог с Бог”:

„За Бернар, истинското познаване на Бог се състои в личното и дълбоко познаване на Исус Христос и на неговата любов. Това се отнася за всеки християнин: вярата е преди всичко личната среща, съкровеното познаване на Исус, тя е опитът от неговата близост, от неговото приятелство и любов и само така можем да се научим да го познаваме все повече, да го обичаме и да го следваме все повече. Нека това се случи на всеки един от нас!". (Генерална аудиенция, 21 октомври 2009)

Абелар, от своя страна, цели да разреши фундаменталните въпроси за Бог само със силите на разума, поставяйки под въпрос истините на вярата:

"Свети Бернар, позовавайки се само на Библията и на Отците на Църквата, ни припомня, че без дълбоката вяра в Бог, подхранвана от молитвата и от съзерцанието, от съкровената връзка с Господа, нашите размишления за божествените тайни могат да се превърнат в напразно интелектуално упражнение и губят своята достоверност”. (Генерална аудиенция, 21 октомври 2009)

Този богословски спор, посочва Папата, завършва с пълното помирение между двамата. Абелар признава своите грешки. История – обяснява Бенедикт ХVІ – която показва „нуждата и необходимостта от една "разумна богословска дискусия", която се придържа строго към поучителната власт на Църквата:

„И в двамата надделя онова, което е при сърце когато се породи един богословски спор: да се съхрани вярата на Църквата и да заблести истината в любовта. Нека тази да бъде и днес склонността при дебатите в Църквата, имайки за цел търсенето на истината”. (Генерална аудиенция, 4 ноември 2009)

jp/rv