Прошка и помирение: историческо съвместно послание на Московската Патриаршия и полските католически епископи

Исторически ден във Варшава под знака на помирението между руската Православна църква и Католическата църква в Полша. Председателят на полската епископска конференция, архиепископ Йозеф Михалик и Патриархът на Москва и цяла Русия, Кирил, който е за първи път на официална визита в страната, подписаха съвместен документ със заглавие „Общо послание към народите на Русия и Полша”. В текста се откроява на преден план настойчивият апел „за прошка, помирение, диалог”, за изцелението на раните от миналото и поемането по „пътя на духовното и материално обновление”.

Мир и помирение. Това са двата термина, които най-често се срещат в документа, „принос в усилията за сближаването на нашите Църкви и помирението на нашите народи”. Текстът припомня „вековната близост” между Русия и Полша и „западното и източно християнско богатство”, повлияло за идентичността и културата на двете нации и призовава да се поеме „по пътя на искрения диалог”, за да се изцелят раните от миналото. Грехът, човешката слабост, егоизма, но също политическите натиски – припомня документът – водят „до взаимното отчуждаване”, „откритата враждебност, борбата между нашите два народа” и първото последствие от това бе „разпадането на истинското християнско единение”. Разделения и разцепления, отбелязва документът, „които се против волята на Христос и са голям скандал”. Ето защо, е необходимо да се предприемат „нови усилия” за сближаването на Църквите, едно важно обновление след опита от световният конфликт и наложеният атеизъм.

Пътят водещ към помирението и който предполага „готовността да се простят обидите и понесените несправедливости” е "братският диалог". Оттук и апелът отправен към вярващите „да поискат прошка за обидите, несправедливостите и взаимно нанесеното зло”. Това е първата крачка за изграждането на взаимното доверие без което е невъзможно пълното помирение. Да простиш, се чете в текста, не означава да забравиш. Паметта е „съществена част от нашата идентичност” и тя се дължи на многобройните жертви от миналото, които дадоха живот си за предаността към Бог и родината. Ето защо, „да простиш означава да се откажеш от отмъщението и омразата”, за да се изгради едно мирно бъдеще. Познанието на историята от миналото може да помогне за откриването на „пълната истина”. Войната и тоталитаризмите, друг общ елемент на руската и полската история, пожертваха „милиони невинни хора и спомен за това са множеството места на унищожение и гробовете намиращи се на руска и полска земя”. Обективното познание на фактите, което е задължение на историците и специалистите, може да помогне в преодоляването на „отрицателните стереотипи”. Подкрепата на това, което прави възможно възвръщането на взаимното доверие „сближава хората и помага за изграждането на мирното бъдеще на нашите народи и държави, без насилието и войните”.

В текста се посочват и новите предизвикателства пред социалните и политически промени на тази епоха, попита от религиозно безразличие и прогресивен секуларизъм. „Нека полагаме усилия – се чете в документът – за да може социалният живот и култура на нашите народи да не бъде лишена от основните ценности, без които не съществува едно бъдеще на дълготраен мир”. „Желаем да засилим толерантността и преди всичко искаме да защитим основните свободи, на първо място религиозната и правото за присъствието на религията в обществения живот”. Двете Църкви припомнят съществуващата враждебност към Христос и разобличават опитите за насърчаване на аборта и евтаназията – тежки грехове „срещу живота и срам за съвременната цивилизация” – брака между хора от един и същи пол, отхвърлянето на традиционните ценности и премахването на религиозните символи от обществената сфера. „Погрешно разбраният светски характер на обществото придобива формата на фундаментализъм, който е една от формите на атеизма”. Текстът припомня, че семейството, базирано на стабилната връзка между един мъж и една жена, изисква почит и защита. „То е люлката на живота, гарант за социалната стабилност и знак на надежда за обществото”.

„Възкръсналият Христос е надеждата за нашите Църкви и за целия свят” е заключението на документа в който се призовава застъпничеството на Майката Божия, към която полските и руските вярващи хранят дълбока набожност, в голямо дело на помирението и сближаването „на нашите Църкви и народи”.

svt/ rv