Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: всекидневната молитва е конкретна сила за преодоляване на трудните моменти

Молитвата и личната връзка с Бог ни помагат да преодолеем дори и най-трудните моменти. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа на генералната аудиенция в Кастел Гандолфо, която посвети на Свети Доминик от Гузман, чийто литургичен празник Католическата църква чества на 8 август. Бенедикт ХVІ призова вярващите да намерят моменти през деня за молитва с които да помогнат също на онзи, който е близо до тях.

Човек на молитвата, силно обичащ Бог, подражател на Христос. Така Папата описа ярката личност на Свети Доминик от Гузман, който напредна по пътя на християнското съвършенство благодарение на силата на молитвата, която „обнови и направи по-плодоносна неговата апостолска дейност”. Папата цитира Блажен Джордано от Саксония, приемник на Свети Доминик в ръководството на доминиканския орден, според когото светецът „посвещаваше денят на ближният, а нощта даряваше на Бог”:

„В Свети Доминик можем да забележим хармоничното съчетание между съзерцанието на божествените тайни и апостолската дейност. Според свидетелството на близките до него хора, „той винаги говори с Бог и за Бог”. Това показва неговото дълбоко общение с Господ и същевременно, постоянното усилие да води другите към това общение с Бог”.

Това с което се отличава молитвата на Свети Доминик, посочи Папата, е неговата „телесна молитва”. „Когато телесното и духовно поведение са тясно свързани – подчерта Бенедикт ХVІ – подпомагат и улесняват съсредоточеността и вярата”. Папата цитира творбата „Новите начини за молитва на Свети Доминик”, написана от един брат доминиканец в края на ХІ век и припомни първите седем начина на молитва на светеца, „стъпки по пътя към съкровеното общение с Бог”:

„Свети Доминик се моли прав с приведена глава, за да изрази своето смирение; прострян на земята, за да поиска прошка за своите грехове; на колене като покаятелен жест, ставайки съпричастен с Господните страдания; с разтворени ръце към Разпятието, за да съзерцава Върховната Любов; с поглед отправен към небето, чувствайки се привлечен в света на Бог”.

Папата се спря по-специално на личната медитация, където молитвата приема едно „още по-съкровено, пламенно и успокояващо измерение”:

„Свети Доминик съзерцаваше Бог, четейки духовни четива или взирайки се в Разпятието. Той изживяваше толкова силно тези моменти на общение с Бог, че дори външно можеха да се доловят неговите реакции на радост или скръб”.

Светецът, посочи Папата, се моли също и по време на своите пътувания от един манастир до друг:

„По време на тези пътувания от сърцето му извира хвалебствен и благодарствен химн към Бог за всички дарове, преди всичко за най-голямото чудо: изкуплението извършено от Христос”.

Ето защо, отбеляза Бенедикт ХVІ, Свети Доминик е много актуална фигура, преди всичко за съвременните християни:

„Той ни припомня, че в началото на свидетелството на вярата, което всеки християнин трябва да дава в семейството, на работното място, в обществото, но и в моментите на отдих, стои молитвата, личният контакт с Бог. Само постоянната и реална връзка с Бог ни дава сили, за да живеем интензивно всяко събитие в нашия живот и по-специално най-трудните моменти”.

Именно тези външни поведения на молитва: на колене, изправени, с поглед отправен към Господ и в тишина, ни предразполагат към вътрешен контакт с Господ. Оттук и призива на Папата към вярващите всеки ден да отделят моменти за молитва:

„Това ще бъде и начин да помогнем на онзи, които е близо до нас и да влезем в сияйният лъч на Божието присъствие, който дарява мир и любов от които всички се нуждаем”.

При поздравите на различни езици към присъстващите вярващи и поклонници, Бенедикт ХVІ насърчи „в този период на ваканции” да позволят на Светия Дух да ги води към задълбочаването на общението с Бог, преоткривайки „важността и красотата на всекидневната молитва”, която е конкретна сила за преодоляването на трудните моменти.

svt/ rv