Дон Джузепе Алберти на посещение в България: Мисията да обичаш човека

Двадесет и две години свещенически живот от които десет в Италия и дванадесет в Латинска Америка, с разнообразен пастирски опит в енории, семинарии, социални центрове, болници и затвори, но с една мисия - да обича човека. Това е портретът на 47 годишния енорийски свещеник на енорията Вилафранка в италианския град Падуа, дон Джузепе Алберти, който от 18 до 25 юли ще посети България. Предвидени са срещи с апостолическия екзарх Христо Пройков и Софийско-Пловдивския епископ Георги Йовчев и посещение в най-големия католически център, гр. Раковски. Визитата му е опознавателна, защото има много идеи и горещо желание за диалог и сътрудничество с Църквата в България. Дон Алберти ръководи енорийската общност във Вилафранка от седем месеца и е Ректор на богородичното светилище „Дева Мария на Благодатите”. „Щастлив съм, защото през тези 22 години свещенически живот успях да обединя пастирската дейност с обучението и мисионерството, казва дон Алберти. Той смята, че този опит може да бъде полезен в енорията във Вилафранка, но също и в българския контекст.

Кои са вашите пастирски приоритети в новата енория?
Най-напред искам да се вслушвам. Опитвам се да диалогирам с хората и да доловя динамизма на енорията с нейните традиции и богатства, включително и трудностите, които всички знаем, особено сред младежите. Но в същото време, посредством енорийските механизми и структури, се стремя да внеса мисионерския дух, който да даде нов импулс и бъде алтернатива на статичността и очакването, които днес не могат да дадат решение на пасивността или прибързаността, особено при младите хора. В този смисъл искам да предложа нещо ново с което да приближа младите, които са бъдещето на енорията и на Църквата.

Как дойде идеята да посетите България?
Благодарение на асоциацията АЕС, която от дълго време работи с България, както и с някои хора които са свързани с техните проекти. Именно те, особено г-жа Норма Сакардо, събудиха интереса ми, който постепенно премина отвъд опознаването и се насочи към идеята за сътрудничество. Формата би могла да бъде побратимяване между енории, обмяната на пастирски опит и инициативи в областта на възпитанието и социалната област. Желанието ми е това посещение да не бъде само туристическо, а да допринесе за нещо повече. Имам много идеи и горещо желание да направим нещо. Надявам се моето посещение в България да конкретизира желанието ми за сътрудничество и диалог между диоцеза на Падуа и Църквата в България. Разбира се, давам си сметка за българския контекст с присъствието на различна култура, различна църковна и социална обстановка, но очакването е голямо и вярвам, че ще намеря нови приятели с които да установим траен диалог.

Какво от вашия латиноамерикански опит би могло да бъде полезно и приложимо, както в италианския, така и в българския контекст?
Смятам за много важно откритостта към човека и готовността да го приемеш. От момента в който Исус се въплъщава и изцяло приема нашата човешка реалност, за човека, особено за нас вярващите, започва един път който трябва да измине: да срещне другия, но не само да го опознае, а да сподели с него своя опит. Смятам, че това е голямото поучение, което не само осветли, а и бе в основата на моя мисионерски опит в Латинска Америка. Убеден съм, че този опит може да укрепи моето пастирско присъствие в италианската енория, но и да бъде силна карта във всеки един контекст, като българския, където важния глас на Църквата трябва да се чуе. Както казваше папа Павел VІ: „Църквата трябва да бъде експерт по човечност”. Смятам, че това е опита, който сме призвани да прилагаме навсякъде, както в Латинска Америка, Италия и България.

Вие сте ректор на богородично светилище, мислите ли че Божията Майка може да бъде обща точка и възможност за среща и размяна на опит с православните християни?
Убеден съм, че Мария, Божията майка не е само обща точка, а катализатор, общение и притегателен център. Това го изпитах в новата ми енория в Падуа, но се сигурен, че това може да се изпита и в българска католическа и православна среда, дори и в мюсюлманска, тъй като фигурата на Мария може да бъде улесняващ елемент и мост за диалога. Елемент, който ни обединява, прави ни по-близки и ни кара да усетим, че отвъд различията има много неща, които ни обединяват. Както казваше Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан ХХІІІ, когато е пребивавал в България: „много по-ценно е онова, което ни обединява, отколкото онова, което ни разделя”. Мисля, че това е валидно и сега”.

dg/ rv