„Посланикът е почтен човек изпратен да лъже в чужбина за благото на собствената си
страна”: с този афоризъм на Исаак Уолтън, кардинал Джанфранко Равази, председател
на Папския съвет за култура откри поредната среща между вярващи и невярващи от цикъла
„Дворът на езичниците”, инициатива на ватиканското ведомство. Темата на срещата бе
„Дипломация и истина” и се проведе в посолството на Италия към Светия Престол в присъствието
на дипломати, видни общественици и журналисти, които дискутираха възможно ли е съжителството
между истина и дипломация отвъд стереотипите. Според кардинал Равази това е възможно,
ако дипломациите индивидуализират човешката натура и естественото право, като основа
за една общоприета истина. „Но голата истина на Хораций е още по –привлекателна,
ако бъде облечена в предпазливост и резервираност”, допълни кардиналът. За дългогодишният
дипломат от кариерата, кардинал Жан-Луи Торан, бивш ватикански секретар за отношенията
с държавите, „ако един дипломат лъже, рядко постига своята цел”. За него, „дипломацията
винаги трябва да бъде в служба на реализацията на човека”. Според американският посланик
към Светия Престол, Мигел Диас, „в една дипломатическа дейност е важен интереса на
собствената държава, но същевременно трябва да работи и за общото благо”. В дебатите
изпъкнаха две важни предизвикателства на глобализирания свят: диалектиката между
дипломация и прозрачност и скоростта на информацията и бавните дипломатически темпове.
Италианският посланик към Светия Престол, Франческо Греко, посочи още едно съвременно
предизвикателство пред дипломацията – глобалният скрийнинг: „Днес живеем в епоха на
глобализация на истината, тъй като вече е трудно да се крият позициите на една отделна
държава или на отделен политик. Затова дипломацията винаги трябва да бъде съпътствана
с предпазливостта”.