Бенедикт ХVІ: да дадем приоритет на Бога пред логиката на човешката власт
Бог е единственият господар на нашия живот сред многото „властници”, които искат да
го доминират. Затова е необходимо да Го поставим на приоритетно място в ценностната
стълбица. Това посочи Папата на днешната генерална аудиенция, позовавайки се на Посланието
на св.Апостол Павел до Филипяни, един от „най-древните химни на християнската традиция”
и в известен смисъл негово „духовно завещание”.
„Издигането към Бог” се осъществява
чрез „снижението в служението”: с тези думи Папата синтезира пътя посочен от Исус.
„Онзи който се е снижил до условията на роб, бива възвеличан и издигнат от Бога Отец
над всички неща”, каза Папата. Пътят на Кръста, на озарението и саможертвата, чрез
„послушанието на волята Божия”, е пътя по който поема и Свети Павел. Само това обяснява
радостта му в Посланието до Филипяни, което пише от затвора и „усеща приближаващата
го смърт”, мъченичеството, допълни Светия Отец. Оттук и заключението му, че „Исус
достига максималната степен на унижение, тъй като разпятието е било предназначено
за робите, а не за свободните хора”:
„Човешката логика, обаче, много често
търси самореализацията чрез средството на властта, господството и могъщи средства.
Човекът продължава да изгражда със собствени сили Вавилонската кула, за да достигне
височината на Бог и за да бъде като Бог”.
Папата припомни жеста на Исус
на Последната вечеря, когато умива нозете на Апостолите, казвайки им да правят същото
едни на други, възкликвайки: “Бог не желае величието, Бог иска себедаряването в любовта
и служението”:
“Възкачванетокъм Бог се осъществява
именно в снижението на смиреното служение, в снижението в любовта, която е негова
същност и пречистваща сила, чрез която човека може да види и разбере Бог”.
Само
ако излезем от нас самите, можем да срещнем Бога, добави Папата, давайки точно указание:
“В
молитвата и съкровената връзка с Бог, ние разтваряме нашата мисъл, сърце и отдаваме
волята си на Светия Дух, за да навлезем в същинската динамика на живота”.
“Молитвата
е съставена от мълчание и слово, песни и жестове, които обхващат целия човек”, отбеляза
Папата. И към всяка мисъл прибавя конкретен жест:
“Коленопреклонението пред
Пресвятото тайнство или колениченето в молитва са израз на собственото отношение
и степен на обожание към Бог, дори и чрез тялото”.
Оттук и заключението
на Бенедикт ХVІ, че извършването на един подобен жест не трябва да бъде по навик,
а с дълбоко съзнание”:
“Когато коленичим пред Господ, ние изповядваме нашата
вяра в Него, признавайки, че Той е единствения Господар на нашия живот”.
Накрая
Папата призова да застанем в молитвено обожание пред Светата Евхаристия, за да “навлезем
с нашия живот в измерението на любовта на Бог, който се снижи, за да ни издигне до
Него”.