Бенедикт ХVІ сред пострадалите от земетресението в Емилия Романя: не сте сами, Църквата е близо до вас

Един знак на "любов и надежда": това е посланието на кратката, но съдържателна визита на Бенедикт ХVІ в Роверето ди Нови - едно от най-засегнатите места на земетресението в областта Емилия Романя в Северна Италия. При пристигането си тази сутрин Папата поздрави епископи и свещеници, представители на гражданските и обществени власти, силите по сигурността и доброволци за тяхната "конкретна солидарност и единство".Според последните данни от Гражданската отбрана, засегнатите от земетресението сгради са 45 хиляди и са под риск, а само 4700 са обитаеми. Производственият сектор изцяло е преустановил дейността си.

„Чувствах все по-силно нуждата да дойда лично сред вас”: така, с обикновените думи на един баща, който желае да бъде редом до своите чеда в момента на нужда, Бенедикт ХVІ се обърна сърдечно към пострадалите от земетресението в Роверето ди Нови. А с тях, той прегърна мислено всички тези, които в Емилия-Романя, както в Ломбардия и Венето бяха засегнати от силните трусове на 20 и 29 май. Визитата на Папата бе кратка, която обаче им даде голяма смелост. Това подчерта от името на цялото население, председателят на областта Емилия-Романя, Васко Ерани:

„През тези трудни дни, молитвите на Светият Отец, неговата солидарност и посещението му днес, ни дават утеха и ни казват, че можем и трябва да победим тези предизвикателства”.

Този народ, констатира с огорчение кардинал Карло Кафара, загуби това, което му бе най-скъпо: „своите домове, своите църкви, своите кметства, работните си места”. И същевременно не загубиха вярата и надеждата:

„Само преди няколко дни, едно дете, от името на много други деца ми каза: ‘Има толкова много пукнатини в нашите домове, но нито една в нашите сърца’ (…) да, Свети Отче, независимо от тежкото бедствие, този народ преоткрива своето най-истинско и най-дълбоко единство”.

Една вяра, подчерта архиепископът на Болоня, която се засилва благодарение и на героичното свидетелство на много свещеници, както на отец Иван Мартини, който загуби живота си при рухването на неговата църква в Роверето ди Нови. Именно със спомена за този свещеник, започна словото на Бенедикт ХVІ към пострадалите от земетресението:

„Отдававайки почит на паметта му, отправям специален поздрав към вас, скъпи свещеници и към всички събратя, които показвате вашата силна любов към Божия народ, както това се е случвало и в други трудни моменти от историята на тези земи" .

Гледайки към вашата земя, сподели Папата, „изпитах дълбоко вълнение пред многобройните рани, но видях и много ръце, които желаят да ги изцелят заедно с вас”. Именно на това желание „да се започне отново силно и смело” Папата посвети един вълнуващ откъс от своето слово:

„Вие не сте и няма да останете сами! През тези дни, сред толкова много разрушения и болка, вие видяхте и почувствахте, че много хора се притекоха на помощ, за да ви изразят своята близост, солидарност и чувства; а това посредством многобройни и конкретни помощи и знаци. Моето присъствие сред вас желае да бъде един от тези знаци на обич и на надежда”.

Светият Отец Папата благодари на доброволците, които предлагат „едно конкретно свидетелство на солидарност”. Не пропусна да отправи думи на „силен апел към институциите, към всеки гражданин да бъде” както добрия Самарянин, „който не пропуска да мине безразлично пред нуждаещите се”, но поема грижата „чак до изцелението на другия”. И увери, че Църквата ще бъде винаги близо до техните страдания:

„Църквата е близо до вас и ще остане близо със своята молитва и с конкретната помощ на вашите организации, особено чрез Каритас, която ще се заеме и с преизграждането на социалната тъкан на енориите”.

Близост конкретна и духовна. Бенедикт ХVІ припомни думите от Псалм 46: „Бог е нам прибежище и сила”, „затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати”:

„Сигурността, за която говори е тази на вярата, затова, да, може да има страх, тревога – тях ги предизвиква и Исус – но преди всичко стои увереността, че Бог е като мене; като детето, което знае че може винаги да разчита на майка си и на баща си, защото се чувства обичано, желано, каквото и да се случи”.

Дори да сме слаби и немощни, подчерта Папата, ние сме сигурни в ръцете на Господа, поверени „на неговата Любов, която е здрава като скала” На тази скала, допълни, „може да се гради, може да се строи”. И допълни, че „върху останките след войната – не само материални – Италия бе преизградена”, благодарение и преди всичко „на вярата на много хора вдъхновявани от духа на истинската солидарност”. Вие, заключи Папата, сте хората, „които всички италианци уважават” заради хуманността, общителността, трудолюбието и душевността. Думи подкрепени от насърчителните думи:

„Останете верни на вашето призвание на братолюбиви и солидарни хора, и ще понесете всяко нещо с търпение и решителност, отхвърляйки изкушенията, които за съжаление са винаги свързани с тези моменти на слабост и на нужда”.

jp/rv