Светият Престол към Рио+20: зачитането на човека в основата на истинското дълготрайно развитие

Правото за развитие, за здравословна среда и социално благосъстояние са „тясно свързани с човешкото достойнство” в противен случай света ще бъде жертва на техниката лишена от етика. Това посочва документът на Светият Престол за третата сесия на подготвителния Комитет на Конференцията на ООН „Рио +20”, посветена на дълготрайното развитие. На срещата в Рио, която ще завърши на 22 юни, присъства монс. Френсис Чуликат, постоянен наблюдател на Светия Престол към Обединените Нации. В интервю пред бразилската телевизия монс. Чуликат припомни ролята на Църквата на „Рио +20”, поставяйки на преден план трите основни аспекта на дълготрайното развитие: икономическия, социалния и природния. „Що се отнася до икономическия аспект – посочи в интервюто ватиканския представител към ООН – Църквата винаги се е интересувала за проблемите в бедните страни. Освен това тя полага неспирно усилия за подобряването на социалните условия в света. Интересува ни също закрилата на околната среда и сме обезпокоени от екологическата катастрофа в Амазонската Джунгла. Полагаме грижи за природата, защото като католици вярваме в съхранението на творението”.

В документа на Светия Престол, представен на срещата в Рио, се посочва, че трите пиластъра на които се крепи света – икономическия растеж, закрилата на околната среда и насърчаването на социалното благосъстояние – са заплашени от „подвижните пясъци на недоразвитието и деградацията на околната среда”. В текстът се припомня, че „човешкото същество стои на първо място и без него, поставен в центъра на всичко, не може да има истинско дълготрайно развитие”. Не може процесът на развитие, пише ватиканският документ, „да бъде поверен само на техниката, защото по този начин ще остане без етическа насока”. Вярно е, уточнява текстът, че „техниката дава на глобализацията един особено бърз ритъм, но е необходимо да се подчертае човешкия примат пред техниката, без който съществува опасността от изгубването на смисъла на живота”.

Осъзнаването на това, продължава документът, „трябва да накара държавите да се замислят заедно за бъдещето на планетата в кратък и среден период”. Текстът изброява основните принципи на които трябва да бъде изграден модела за развитие: достъп до основните блага като прехраната, възпитанието, сигурността, мира и здравеопазването”. Тук се уточнява, че „правото за достъп до здравеопазването, произлиза от правото на живот: абортът и противозачатъчните са средства, които се противопоставят на живота и не могат да бъдат смятани за „здравословни причини””. Ватиканският текст припомня и „универсалното измерение на солидарността, способна да признае единството на човешкото семейство”, „закрилата на околната среда от която зависи солидарността между поколенията” и изисква да се вземат под внимание „умението на бъдещите поколения в преодоляване на трудностите при развитието”, но също и „социалната справедливост” и „универсалното предназначение не само на благата, но и на плодовете от човешката дейност”.

В последните параграфи документът се спира на принципа на субсидарност, като опорна точка за укрепването на „международното управление на дълготрайното развитие”; на ролята на семейството, видяно като „последната защитна линия на принципа на субсидарност срещу тоталитаризмите; на дълготрайното развитие „като част от цялостното човешко развитие” и накрая на „зелената икономика”. Според Светият Престол тази икономика е една „интересна сфера”, която въпреки това „среща трудности в намирането на едно точно определение” въпреки, че е има възможността да „даде важен принос за мира и международната солидарност”. Важно е, завършва документът, „тази икономика да бъде приложена правилно, насочвайки я към насърчаването на общото благо и изкореняването на бедността”.

svt/ rv