Бенедикт ХVІ: нека свидетелстваме силата на молитвата в един самоуверен свят

Молитвата е „дихание на душата” и "оазис на мир" от който можем да черпим „водата, която подхранва нашия духовен живот и преобразява нашето съществувание”. Това каза Папа Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа на генералната аудиенция, която посвети на второто Послание на Свети Павел до Коринтяни. „В молитвата – отбеляза Светият Отец – отваряме душата си към Господ, за да може Той да живее в нашата немощ, преобразявайки я в сила за Евангелието”.

Свети Павел, пред онези, които оспорват легитимността на апостолата му, посочи Папата, той не „изброява основаните от него общности и преминатите километри”. Не се ограничава да припомни трудностите и срещната опозиция при възвестяването на Евангелието:

„Свети Павел посочва своята връзка с Господ: една толкова силна връзка, която е характеризирана и от моменти на екстаз, на дълбоко съзерцание. Ето защо, той не се хвали с това, което е направил, със силата си, с дейността и успехите, а се хвали с делата, които Бог направи в него и чрез него”.

„Всекидневната среща с Господ и тайнствата – прибави Светият Отец – позволяват на сърцето и разума да се отворят към Неговата надежда, думи и действие”:

„Бог ни привлича към себе си, помага ни да се изкачим на планината на светостта, за да сме все по-близо до Него, дарявайки ни по пътя светлина и утеха”.

Господ привлече изцяло към себе си Свети Павел по пътя към Дамаск. На Апостола, Възкръсналия Христос открива, че „силата се открива изцяло в немощта”. В Свети Павел, поясни Папата, не надделяват немощта, преследванията и изстраданите за Господ терзания, защото в него „обитава силата Христова”:

„Неговото поведение ни помага да разберем, че всяка трудност при следването на Христос и свидетелството на Неговото Евангелие може да бъде преодоляна, отваряйки се с вяра за действието на Господ”.

Свети Павел, посочи Папата, осъзнава, че е като „глинен съд” в която Бог полага „богатството и силата на своята Благодат”. Но разбира ясно и как да преодолее и живее всяко събитие в неговия живот:

„В момента в който Свети Павел изпитва своята немощ, се явява силата на Бог, който не изоставя, не оставя сами, а се превръща в подкрепа и мощ.. Това важи и за нас. Господ не ни освобождава от злото, а ни помага да израснем в страданията, трудностите, гоненията. Ето защо, вярата ни казва, че ако пребъдваме в Бог, дори ако нашия външен човек пред многобройните трудности да е сразен, вътрешния човек се обновява, узрява именно в изпитанията ден след ден”.

По начина по който расте „нашето единство с Господ и се усилва нашата молитва”, посочи Папата, осъзнаваме, че не е силата на нашите средства тази, която реализира Царството Божие:

„Бог е този, който върши чудеса чрез нашата немощ, нашето несъответствие с поверената ни задача. Ето защо, трябва да имаме смирението да не се уповаваме само на себе си, а да работим, с помощта на Господ в неговото лозе, поверявайки Му се като чупливи глинени съдове”.

„Само вярата, упованието в действието на Бог е гаранция, че не работим напразно”, посочи Папата. В свят, който се уповава само на „въздействието и силата на човешките средства” е необходимо да се преоткрие „силата на молитвата”. „Съзерцанието на Господ – подчерта Папата – е същевременно очарователно и страшно”:

„Очарователно, защото Той ни привлича към себе си и сграбчва сърцето ни, отвеждайки го до Неговите висини, където изпитваме мира и красотата на любовта Му; страшно, защото разголва нашата човешка слабост, нашата несъвместимост, трудността да победим Злото, което накърнява нашия живот, онова „жило” забито и в нашата плът”.

За да се преодолеят бедите, също като Свети Павел, е важно да съхраним „верността към нашата връзка с Бог”, преди всичко в трудните ситуации и тези на привидна липса на Бог. „Колкото по-голямо пространство отдаваме на молитвата – посочи Бенедикт ХVІ – толкова повече ще видим, че нашия живот се преобразява и ще бъде вдъхновен от конкретната сила на Божията любов”. Така бе и за Блажена Майка Тереза от Калкута, припомни Папата, „която в съзерцанието на Господ, намираше причината и невероятната сила да Го разпознае в бедните и изоставените, въпреки нейната крехка фигура”:

„Съзерцанието на Христос в нашия живот не ни отчуждава от действителността, а по-скоро ни прави още по-участващи в човешките превратности, защото Господ, привличайки ни към себе си в молитвата, ни кара в Неговата любов да бъдем присъстващи и близки до всеки брат”.

На генералната аудиенция присъства и делегация от Комитета за беатификацията на Джузепе Тониоло, която връчи на Папата мощите на Блажения. Неговото послание– каза Бенедикт ХVІ в деня на беатификацията на Джузепе Тониоло на 29 април – е актуално и днес, защото ни показва пътя на примата на човешката личност и солидаронст”.

svt/ rv