2012-06-12 10:26:49

Бенедикт ХVІ откри Пастирския конгрес на римския диоцез: в Кръщението Бог ни се дарява за да бъдем едно с цялата Църква


„Идете, научете всички народи, като ги кръщавате и учите. Да преоткрием красотата на Кръщението”. Това е темата, иззета от евангелието според Матей, на Пастирския конгрес на римския диоцез, който бе открит от Папа Бенедикт ХVІ на 11 юни в Базиликата „Сан Джовани ин Латерано”. В своето слово към присъстващите на събитието Папата поясни богатството на Кръщението: дар с който Бог ни прави братя и който е първата крачка към Възкресението. От своя страна в приветственото си слово към Светият Отец, кардинал-викария за Рим, Агостино Валини, посочи че „Рим обича Папата и го защитава като дар от Христос”, подчертавайки усилията на римския диоцез за възвръщането жизнеността на вярата.

Три дни на срещи, конференции и обмяна на опит в диоцеза на Рим: нов етап от неговата пастирска дейност насочена тази година основно към стойността на Кръщението и вдъхновена от думите на Папата отправени към присъстващите, след началната молитва. Защо е необходимо Кръщението, за да сме Христови ученици? Какво е дълбокото значение на това Тайнство?, се запита риторично Бенедикт ХVІ. Първият отговор на тези въпроси го намираме в думите избрани от Исус за кръщелната формула: „В името на Отца и Сина и Светия Дух”. Кръщението, поясни Бенедикт ХVІ, „ни потапя в триединната божественост; ние сме поместени в името на Бог, който става нашето име, а ние Негови свидетели”. Ето защо, продължи Папата, Кръщението означава преди всичко единение с Бог в едно ново и уникално съществувание. Като последствие от това, Бог вече не е далеч, а е живо присъствие и ние сме християни по Божия инициатива, която ни реализира в едно ново измерение. Освен това, бидейки чрез Кръщението потопени в Бог ние сме в общение с нашите братя:

Кръщението не е самостоятелен акт за мен. То винаги задължително е акт в единство с всички други: единство и солидарност с цялото Тяло на Христос”.

Кръщението, продължи Бенедикт ХVІ, е също сакраментален ритуал, който ни помага да разберем какво в действителност е това Тайнство. В него се намират двата елемента на словото и водата, която е важен религиозен символ за новия живот, но също смъртта, чрез която се стига до Възкресението, до новия живот. Чрез словото в кръщелния ритуал – отказа от злото, обещанията и молитвите – това Тайнство се превръща в поклонничество:

В тези думи се осъществява едно решение, в тях е присъстващ целият наш път на кръстени, било преди или след кръщението. Поради тази причина, с тези думи и със символите, Кръщението се разпростира в целия ни живот”.

Папата се спря по-специално на трите отказа от злото в кръщелният ритуал. Отказът от изкушенията на злото означава и днес еманципацията от един начин на живот, в който не истината, а привидността, резултатите, усещането имат стойност, в който се унищожават хората под претекста на истината:

Това е култура, която не търси доброто, в която морализма е само една привидност, която поражда само объркване и разруха. Ето защо трябва да кажем не на тази култура в която лъжата се представя под формата на истина и информация, в която се търси само материалното благосъстояние и се отрича Бог”.

Отказът от греха, за да се живее в свободата на чеда Божии, посочи Папата, е признаването, че Бог не е безразличен към греха, че греха не е една смешна дума, а свободата не е както е разбрана днес, еманципация от вярата и като последствие еманципация от Бог. Бог ни обича, стана уязвим за нас до смъртта и оскърбявайки Го чрез греха ние живеем срещу нас самите и срещу нашата свобода. Ето защо, отказът от сатаната, означава да кажем „да” на Бог и да отхвърлим злото, което иска да заеме Неговото място в този свят. Също изповядването на вярата придружава кръщелният ритуал. Не става въпрос за обикновена формула, подчерта Папата, защото докосва нашия живот: то е диалог и действие на Бог с нас, то е път. Само ако приемем Христос като път, ние ще можем да поемем по Неговия път и да приемем истината Му.

Накрая Папата се спря на Кръщението на децата. Кръщението, подчерта Бенедикт ХVІ, не е против свободата и именно защото е гаранция за доброто идващо от Бог и за Неговата закрила в живота, може да оправдае дори и дара на самия живот, който ни е даден без предварително съгласие.

svt/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.