Бенедикт ХVІ откри Пастирския конгрес на римския диоцез: в Кръщението Бог ни се дарява
за да бъдем едно с цялата Църква
„Идете, научете всички народи, като ги кръщавате и учите. Да преоткрием красотата
на Кръщението”. Това е темата, иззета от евангелието според Матей, на Пастирския конгрес
на римския диоцез, който бе открит от Папа Бенедикт ХVІ на 11 юни в Базиликата „Сан
Джовани ин Латерано”. В своето слово към присъстващите на събитието Папата поясни
богатството на Кръщението: дар с който Бог ни прави братя и който е първата крачка
към Възкресението. От своя страна в приветственото си слово към Светият Отец, кардинал-викария
за Рим, Агостино Валини, посочи че „Рим обича Папата и го защитава като дар от Христос”,
подчертавайки усилията на римския диоцез за възвръщането жизнеността на вярата.
Три
дни на срещи, конференции и обмяна на опит в диоцеза на Рим: нов етап от неговата
пастирска дейност насочена тази година основно към стойността на Кръщението и вдъхновена
от думите на Папата отправени към присъстващите, след началната молитва. Защо е необходимо
Кръщението, за да сме Христови ученици? Какво е дълбокото значение на това Тайнство?,
се запита риторично Бенедикт ХVІ. Първият отговор на тези въпроси го намираме в думите
избрани от Исус за кръщелната формула: „В името на Отца и Сина и Светия Дух”. Кръщението,
поясни Бенедикт ХVІ, „ни потапя в триединната божественост; ние сме поместени в името
на Бог, който става нашето име, а ние Негови свидетели”. Ето защо, продължи Папата,
Кръщението означава преди всичко единение с Бог в едно ново и уникално съществувание.
Като последствие от това, Бог вече не е далеч, а е живо присъствие и ние сме християни
по Божия инициатива, която ни реализира в едно ново измерение. Освен това, бидейки
чрез Кръщението потопени в Бог ние сме в общение с нашите братя:
„Кръщението
не е самостоятелен акт за мен. То винаги задължително е акт в единство с всички други:
единство и солидарност с цялото Тяло на Христос”.
Кръщението, продължи
Бенедикт ХVІ, е също сакраментален ритуал, който ни помага да разберем какво в действителност
е това Тайнство. В него се намират двата елемента на словото и водата, която е важен
религиозен символ за новия живот, но също смъртта, чрез която се стига до Възкресението,
до новия живот. Чрез словото в кръщелния ритуал – отказа от злото, обещанията и молитвите
– това Тайнство се превръща в поклонничество:
„В тези думи се осъществява
едно решение, в тях е присъстващ целият наш път на кръстени, било преди или след кръщението.
Поради тази причина, с тези думи и със символите, Кръщението се разпростира в целия
ни живот”.
Папата се спря по-специално на трите отказа от злото
в кръщелният ритуал. Отказът от изкушенията на злото означава и днес еманципацията
от един начин на живот, в който не истината, а привидността, резултатите, усещането
имат стойност, в който се унищожават хората под претекста на истината:
„Това
е култура, която не търси доброто, в която морализма е само една привидност, която
поражда само объркване и разруха. Ето защо трябва да кажем „не”
на тази култура в която лъжата се представя под формата на истина и информация, в
която се търси само материалното благосъстояние и се отрича Бог”.
Отказът
от греха, за да се живее в свободата на чеда Божии, посочи Папата, е признаването,
че Бог не е безразличен към греха, че греха не е една смешна дума, а свободата не
е както е разбрана днес, еманципация от вярата и като последствие еманципация от Бог.
Бог ни обича, стана уязвим за нас до смъртта и оскърбявайки Го чрез греха ние живеем
срещу нас самите и срещу нашата свобода. Ето защо, отказът от сатаната, означава да
кажем „да” на Бог и да отхвърлим злото, което иска да заеме Неговото място в този
свят. Също изповядването на вярата придружава кръщелният ритуал. Не става въпрос за
обикновена формула, подчерта Папата, защото докосва нашия живот: то е диалог и действие
на Бог с нас, то е път. Само ако приемем Христос като път, ние ще можем да поемем
по Неговия път и да приемем истината Му.
Накрая Папата се спря на Кръщението
на децата. Кръщението, подчерта Бенедикт ХVІ, не е против свободата и именно защото
е гаранция за доброто идващо от Бог и за Неговата закрила в живота, може да оправдае
дори и дара на самия живот, който ни е даден без предварително съгласие.