Росен Плевнелиев благодари на папа Йоан Павел ІІ за изключителния му жест към България и Българската православна църква

Църквата Св.св. Викентий и Анастазий не е само едно уникално местоположение в центъра на Вечния град, а храм-паметник с богата история и изключителна религиозна и културна значимост, дадена на българите и на нашата Православна църква за литургично ползване, като изключителен знак на уважение Светия Престол към България, към Българската православна църква и към българския народ. Това заяви българският президент Росен Плевнелиев при посещението си в църквата Св.св. Викентий Анастазий в Рим по повод десетата годишнина от дарението на храма от папа Йоан Павел ІІ за литургично ползване от православната ни общност. Българският президент откри паметна плоча, за да се увековечи спомена за дарението на Папа Йоан Павел ІІ и за да пребъдва българската църковна общност в центъра на Рим:

„Благодаря за този жест на папа Йоан Павел ІІ, ще благодаря всеки път, когато имам възможност, защото това е изключително доказателство за отношението на Светия Престол към България, към Българската православна църква, към българския народ и към българските институции. Това е един конкретен израз на призивите на Светия Отец за изграждането на свят, единен в духовното и културното си разнообразие в който тържествува човешкото достойнство. България ще отбележи с благодарност тази годишнина с различни прояви”.

Церемонията започна с молитвата Отче наш, последвана от химните на България и Италия, изпълнени от хора към храма. При размяната на подаръците енорийския свещеник на храма, отец Климент Бобчев дари на българския президент икона на Светите братя Кирил и Методий заедно със Св.Бенедикт изработена с лазер с автор Георги Андреев. Рецитал изнесоха учениците от българските училища, които са ръководени от община „Св. св. Кирил и Методий”. Едното се намира в Рим, второто за селищата Анцио, Лавинио и Нетуно, а в Черветери предстои да бъде открито и трето българско училище, каза отец Климент. Росен Плевнелиев разгледа и изложбата в храма по повод 250 годишнината от написването на История Славянобългарская, организирана от Общината към храма съвместно с Института по библиотекознание и информационни технологии и Националната библиотека на България „Св.Св.Кирил и Методий.

Интервю с Росен Плевнелиев

Папската визита преди десет години помогна ли с нещо на нашата страна в нейното развитие?
Не само помогна, просто го изстреля. Вижте къде е била България преди десет години и вижте къде е сега. Колко много неща се случиха именно в този период. През този период, за тези десет години, България стана член на НАТО и Европейския Съюз. Ще го кажа в прав текст: след стотици години, ние сме най-после там, където и Светите Братя Кирил и Методий са ни завещали да бъдем: достоен член на европейското семейство. Това е резултат и на изключителната подкрепа, която ние сме получавали винаги от Ватикана”.

А как премина първата ви среща с Папа Бенедикт ХVІ?
Думи на благодарност за ролята, която България играе като културен мост, като остров на стабилност в региона. Преди всичко обсъдихме важни теми, включително и свързани с различните кризи, които в момента бродят из Европа. Той искаше да разбере какви са решенията на България и по какъв начин България смята да допринесе за общото европейско решение. Много се впечатли от това, че българските политици са отговорни, харчат толкова, колкото имат, успели са да намалят драматично дълга, което той разбра като отговорна политика за следващото поколение. Той каза: „да аз разбирам, че политиците в Европа и света, ако чуят вас и това, което казвате, взимайки решенията сега, трябва да поканят и следващото поколение на масата”. Защо? Защото в момента в който отново се говори за растеж, много политици в Европа си представят растежа като взимането на огромни планини от кредити, за да можем сега да произведем бързичко растежа защото ни трябва. Но тези планини от кредити ще ги връща следващото поколение. Обясних на чист немски език на Папата, че България има друга политика. Ние се съобразяваме със следващото поколение, ние няма да произведем планини от дълг, а ще пазим отговорно това което имаме в интерес на стабилността на България и на региона и на Европа и в интерес на следващото поколение. То трябва само да може да си определи приоритетите. Говорихме, разбира се, за нашата обща тема Бавария. Аз съм живял осем години там, а той е преподавал в Регенсбург, където аз също имам мои лични впечатления и много символика. Така че това беше една от темите и последно, но не маловажно е подаръка, който донесохме. Той е много символичен. В продължение на две години над петнадесет специалисти ювелири в една специална ювелирна лаборатория в Пловдив, под ръководството на един от водещите български скулптури, произведоха този много интересен и изключителен подарък, който е символ на дванадесетте апостоли и отгоре със символите на християнството и с много търпение и любов направен от България за Папата и Ватикана.

Папата попита ли ви накъде върви България с новия президент и с всички тези перспективи, които очертахте?
„Да. Разказах му, че България е една стабилна държава в региона, добър съсед на всички. Този регион, който в миналото се славеше с немалко конфликти в югоизточна Европа и Балканите в който, разказа на Папата, преди двадесет години каза на всички свои съседи „нека да забравим миналото, нека да имаме мир, нека да имаме добросъседство, нека изграждаме културни, транспортни и всякакви мостове, нека се интегрираме и бъдем заедно”. България е тази държава в този регион, която от двадесет години денонощно изповядва тази култура и желание за добросъседство и мир в този важен регион. Папата го знае и наистина каза много добри думи в подкрепа и на благодарност”.

dg/ rv