Бенедикт ХVІ към италианските епископи: в основата на кризата стои отхвърлянето на Бога

В основата на духовната и морална криза, която накърнява Европа е отхвърлянето на Бог, „големият непознат” на нашето време. Това посочи Папата по време на аудиенцията с италианските католически епископи, които тези дни провеждат във Ватикана своята пленарна асамблея. Задължението на Църквата, поясни Бенедикт ХVІ, е „водят мъжете и жените от нашето време към връзката с Бог, гарант за нашето щастие”.

Отхвърлянето на Бог, секуларизма, е сърцето на кризата, която накърнява Европа. Преди всичко в обществата с древна християнска традиция, посочи Папата, човек днес претендира, че притежава от себе си своята идентичност, изключва Бог от своя хоризонт, безразличен е към Него и го поставя в слубективната сфера на частното, съкровеното, маргинализиран от обществената съвест”:

„Духовното и морално наследство в което Западния Свят полага своите корени и което изгражда неговата живителна лимфа, днес не е разбрано в неговата дълбока стойност, което пречи да се долови истината. Също една плодоносна земя може по този начин да се превърне в негостоприемна пустиня и доброто семе да бъде задушено, потъпкано и загубено”.

Намаляването на религиозната практика, при участието в Евхаристията и Изповедта и липсата на чувството за църковна принадлежност между кръстените са някой от знаците на тази загуба на ориентация от страна на западното общество в която въпреки това не е отсъстващо желанието за Бог:

„Не липсва, понякога по доста объркан начин, особеното и нарастващо искане за духовното и свръхестественото, знак за неспокойството, обитаващо в човешкото сърце, което не се отваря към трансцедентния хоризонт на Бог”.

Оттук и апелът на Бенедикт ХVІ към италианските епископи за обновен импулс, който да се насочи към сърцето на вярата и християнски живот:

„Във време в което Бог се превърна в големия Непознат и Исус е просто една велика личност от миналото, не може да има подем в мисионерската мисия без обновлението на качеството на нашата вяра и молитва; няма да сме способни да предложим подходящи отговори без една нова приемственост на дара на Благодатта; няма са съумеем да извоюваме хората за Евангелието, ако ние самите първи не се върнем към дълбокия житейски опит с Бог”.

Първото условие, за да се говори за Бог, посочи Папата, е „да се говори с Бог, да се превърнем все повече в Божи хора, подхранвани от интензивен живот на молитва и оформени от неговата Благодат. Необходимо е да позволим на Бог да ни намери и сграбчи, за да помогнем всеки човек да бъде достигнат от Истината:

„От връзката с Него се ражда нашето общение и се поражда църковното общение, което обгръща всички времена и места, за да изгради единствения Божи народ”.

Ето защо, мисията на Църквата е да поведе човека, днес доста често разсеян, към една обновена среща с Исус Христос, път, живот и истина. Това е целта на Годината на Вярата, която ще започне на 11 октомври, припомни Папата. „Тя ще бъде повод да накараме мъжете и жените от нашето време да разберат, че „изпълнението на Божията воля не ограничава свободата, а ни прави наистина свободни”:

„Бог е гарант, не е конкурент за нашето щастие. Там където влезе Евангелието, приятелството на Христос, човек изпитва, че е обект на една любов, която пречиства, стопля и обновява, която ни прави способни да обичаме и да служим на човек с божествената любов”.

На епископите Бенедикт ХVІ повери задължението да формират зрели хора във вярата, чиято опорна точка в живота да бъде Исус Христос. За този формативен път Папата посочи важността на Катехизиса на Католическата Църква, двадесет години след неговото публикуване. Припомняйки 50-та годишнина от началото на Втория Ватикански Събор, Папата подчерта неговата цел, която все още е актуална: да предаде чистата и цялостна доктрина, по нов начин и в приемственост с хилядолетната традиция на Църквата:

„С този ключ на прочит и приложение, в оптиката разбира се не на една неприемлива херменевтика на неприемственост и прекъсване, а на херменевтиката на приемствеността и реформата, вслушването в Събора и прилагането на неговите авторитетни напътствия, е пътя за индивидуализирането на начините по които Църквата може да предостави значителен отговор на големите социални и културни промени на нашето време, които имат видими последствия и върху духовното измерение”.

Бенедикт ХVІ поздрави председателят на италианската епископска конферанция, кард. Анджело Баняско, изказвайки своето задоволство за преизбирането му на тази длъжност. От своя страна кард. Баняско благодари на Светия Отец Папата за показаното внимание при неговите пасторални визити в Италия: последната в Арецо, Кротона и Сансеполкро и предстоящата в Милано за VІІ Световна среща на семействата.

svt/ rv