Малта: пастирско писмо на монс. Греч за ролята на семейството

Да се засили ролята на семейството в обществото. За това настоява монс. Марио Греч, епископ на Гозо в пасторално писмо посветено на семействата и разпространено, за да се представи Световната среща на семействата, която ще се проведе в края на месеца в Милано. В писмото със заглавие „.Укрепване на семейството”, епископът засяга много актуални въпроси, сред които скорошното въвеждане на развода в законодателството на Малта. Именно за развода йерархът пише: „През последните години в Малта бавно, но неизбежно бе посято съмнението за семейството, неговата мисия и роля в обществото. Истината относно природата и идентичността на семейството се е превърнала в повърхностна. Много бе казано и направено по ефикасен начин, за да бъде отслабено семейството като фундаментална клетка на обществото. Въвеждането на развода в законодателството на брака в Малта е най-видимият начин. Но не е единственият”. Това, което тревожи йерарха е разпространението на един „индивидуалистичен манталитет”, в който „правата” на индивида поставиха в сянка „правата” на семейството. В подобен контекст е неотменимо семейството да придобие своя статут на институция”. От тук апелът на епископа семействата да се обединят в асоциации. В писмото биват изброени и въпросите, които изискват отговор: „Преди всичко – пише монс. Греч – е съществено да се има една ясна, а не двойствена дефиниция за семейството. Под семейство ние разбираме едно естествено общество от хора, изградено върху връзката между мъж и жена, основана върху неделимостта на съпружеския съюз”. Това означава – продължава епископът – че „семейството” не може никога да бъде използвано, за да бъде използвано и да сочи юридическото признаване на хора, които живеят под същия покрив или подобни споразумения. От момента, в който семейството е първостепенно и неотменимо единство в обществото, следва да му бъде даден един привилегирован статут от страна на държавата. Никакъв друг вид връзки между хората – настоява епископът – не трябва да бъде идентифициран със семейството. В писмото йерархът говори и за семейството като за „светилище, в което се съхранява човешкия живот”. От тук „абсолютния респект по отношение на човешкия живот от неговото начало до естествения му край” и едно решително не на аборта и на евтаназията. Писмото завършва с апел към семействата, за да не остават в „сянка” и да се намесват „в обществения живот като главни действащи лица, за да се чува техния глас и в защита на семейството. Необходимо е семейството да бъде признато като субект и активен участник, така че в един непрекъснат диалог с държавата, да допринася за утвърждаване на общото благо.

jp/rv