С думите на Йоан Павел ІІ

България
„Нужно е раните да бъдат излекувани и да се гледа с оптимизъм към бъдещето. Това е нелек и изпълнен с препятствия път, но общото участие на всички обществени слоеве, ще доведе до постигането на желаните цели. Необходимо е да се подхожда с мъдрост към узаконяването и опазването на демократичните структури, без да се пестят сили, като съхранявате и прокарвате ценностите, които са истинското величие на всяка нация: моралната и интелектуалната честност, защитата на семейството, помощ към нуждаещите се и зачитането на човешкия живот от момента на зачеването до неговия естествен край”. (Площад „Александър Невски”, 23 май 2002)

„Пътят към истинския напредък на един народ не може да бъде само политически и икономически, а трябва да предполага и духовно-моралното измерение. Християнството е пуснало дълбоки корени в историята и културата на вашата страна и този факт не може да бъде пренебрегван, ако искате да осъществите процеса на националното развитие”. (Площад „Александър Невски”, 23 май 2002)

„България, със своето географско положение е един своеобразен мост между Източна и Западна Европа – като един духовен кръстопът – земя на срещи и взаимно разбирателство. Тук са съсредоточени човешките и културни ценности на различните континентални области, намерили прием и уважение. Бих желал публично да почета това традиционно гостоприемство на българския народ, като припомня изключителните му заслуги за спасяването на хиляди евреи по време на Втората световна война”. (Площад „Александър Невски”, 23 май 2002)

Християнската вяра
„България прие Благата вест благодарение на проповедническата дейност на светите братя Кирил и Методий, а положеното в благодатната почва семе, роди във вековете обилни плодове на християнско свидетелство и святост. Също така, по време на дългата и мразовита зима на тоталитарния режим, белязал със знака на страданието не само вашата страна, но и много други страни в Европа, верността към Евангелието не намаля, а мнозина чеда на този героичен народ доказаха принадлежността си към Христос, достигайки до саможертва...Нека тяхната жертва да бъде пример и за пълното единение между християните. Нека се поучават от тях и всички онези, които работят за изграждането на общество, основано на справедливостта и свободата!”. (Площад „Александър Невски”, 23 май 2002)

„Основният критерий, вдъхновявал значителното дело на Кирил и Методий беше християнската вяра. Културата и вярата не само не влизат в противоречие, но създават помежду си отношения, както между дървото и неговите плодове. Исторически факт е, че през вековете християнските Църкви от Изтока и Запада подпомогнаха и разпространяваха сред народите любов към собствената култура и зачитане на чуждата... Културното наследство, завещано от Солунските Светии на славянските народи бе плод от дървото на тяхната вяра, която дълбоко посадиха сред своите последователи. По-късно на това дърво израснаха нови клонове, раждащи нови плодове, предизвикали по-нататъшното обогатяване на онова изключително мисловно и художествено наследство на славянските народи, за което целият свят е признателен”. (Слово в НДК, 24 май 2002).

„Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив, като прокарва и въздига човешки ценности, типични за гения на евангелизираните страни, тя допринася за тяхното взаимно отваряне, помагайки им да преодолеят противоречията помежду си и да създават общо културно и духовно наследство, което води до трайни и градивни мирни отношения”. (Слово в НДК, 24 май 2002).

„Пренебрегването на религиите, допринесли и продължаващи да допринасят за обогатяване на културата на човеколюбието, с което Европа заслужено се гордее, е несправедливост и голяма грешка. Евангелието нито заличава, нито изключва онази истинност, която всеки човек или народ признава и прилага като добро, истина и красота”. (Слово в НДК, 24 май 2002).

Християнското единение
„Господ Христос основа една единствена Църква, но ние днес се представяме на света разделени, като че ли Самият Христос е разделен. Това „разделение” открито противоречи на Христовата воля и също така представлява съблазън за света, като разрушава святата причина за проповядването на Евангелието”. (Слово пред Светия Синод на БПЦ, 24 май 2002.)

„Съществуващото общение между нашите Църкви познава мъчителни разделения в историята, не без вина и от двете страни. За съжаление, тези грехове от миналото, продължават да ни изкушават и в настоящето, като все още се усеща тяхната тежест. Нужно е да се разкаем, призовавайки настоятелно Христовата милост”. (Слово пред Светия Синод на БПЦ, 24 май 2002).

„Примерът на Светите братя Кирил и Методий ни се предлага като знак, преди всичко за единението между християните в единствената Христова Църква... Те са за нас като обединяващо звено и духовен мост между Източното и Западното предание на Вселенската църква. За нас те са образец, а също така и покровители в икуменическите усилия на сестрите Църкви от Изток и Запад, за преоткриване на видимото и пълно общение, чрез молитви, което не е нито присвояване, нито сливане. Единението е среща в духа на истината и любовта, дадени ни от Светия Дух”. (Слово пред Светия Синод на БПЦ, 24 май 2002).

„Когато си спомням за тримата нови Блажени на Католическата църква, чувствам подтик да отдам почит и на паметта на другите изповедници на вярата, чеда на Православната църква, преживели мъченичеството по време на същия комунистически режим. Техният принос на вярност към Христос сближи двете църковни общности в България, достигнали до най-възвишеното свидетелство на вярата. Този факт не може да няма частица икуменическо измерение. Икуменизмът на Светците и Мъчениците е може би по-убедителен от всичко останало. Общението на светците говори с по-силен глас от причините довели до разделението”. (Проповед за беатификацията на Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев, Пловдив, 26 май 2002.)

Младите на хора на България
„Със своята вярност към Евангелието и безвъзмездно служение към Родината, свещениците Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев са пример за днешните християни, по-специално за българските младежи, които се стремят да открият смисъла на своя живот и искат да следват Христос, като миряни или богопосветени”. (Проповед за беатификацията на Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев, Пловдив, 26 май 2002.)

„Именно поради свежестта на годините и вашето сърдечно гостоприемство, тази наша среща в Страната на розите се превръща в своеобразно възвестяване на пролетта, която ни проправя път към бъдещето. Красотата на общението в любовта Христова, подтиква всички да поемат с доверие този път, като препотвърждават поетото задължение да отговорят, ден след ден, на дадените от Господ дарове и заръки”. (Католическа катедрала, Пловдив, 26 май 2002).

„Скъпи момчета и момичета, вашето лично, професионално и социално бъдеще ще зависи от избора, който ще направите през тези години. Младостта е период, в който се полагат основите. Тя е благоприятен случай, който никога няма да се повтори!”. (Католическа катедрала, Пловдив, 26 май 2002).

„Унищожете препятствията на посредствеността и страха! Разговаряйте с Исус в молитвата и се вслушвайте в Неговото Слово. Изпитайте радостта от помирението в Тайнството Изповед. Приемете Неговото Тяло и Кръв в Светата Евхаристия, за да знаете как да приемате и служите на ближния. Не изпадайте в заблужденията и повърхностните илюзии на света, които много често се превръщат в трагични разочарования. ...Не съществуват преки пътища към щастието и светлината! Само Исус дава отговори, които не заблуждават, нито разочароват!”. (Католическа катедрала, Пловдив, 26 май 2002).

„Млади приятели, помнете, че сте призвани да бъдете солта на земята и светлината на света! Исус не иска от вас само да кажете или направите нещо, а ви заповядва да бъдете сол и светлина, но не само за един ден, а за цял живот. Той ви дава тази заръка отново и отново, всяка сутрин и във всяка среда. Трябва да бъдете сол и светлина с членовете на вашето семейство, с вашите приятели и връстници – православни, евреи и мюсюлмани с които се срещате в училището, на работното място и местата за развлечение”. (Католическа катедрала, Пловдив, 26 май 2002).

„Изграждането на обществото, в което всяка личност ще може да намери своето място и да види признато и прието своето достойнство и свобода, зависи до голяма степен и от вас. Отдайте вашия принос, за да може България всеки ден да се превръща все повече в земя на гостоприемството, напредъка и мира”. (Католическа катедрала, Пловдив, 26 май 2002).

„Скъпи приятели, никога не забравяйте, че вината за невтасалото тесто не е в тестото, а в маята. Когато един дом остане на тъмно, това означава, че лампата се е угасила. Затова, нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец”. (Католическа катедрала, Пловдив, 26 май 2002).

Европа
„Делото на Кирил и Методий е велик принос за оформянето на общите християнски корени на европейския континент, които със своята дълбочина и жизненост определят една от най-важните ориентировъчни културни точки и които са задължително начало на всеки сериозен опит за преосъществяване на сегашното обединение на Континента”. (Слово в НДК, 24 май 2002).

„Континентът трябва да се завърне към своите християнски корени. Цяла Източна и Западна Европа очаква общото сътрудничество между католици и православни в защита на мира, справедливостта, човешките права и културата на живота”. (Слово пред Светия Синод на БПЦ, 24 май 2002).

„Редом до културна Европа, отличаваща се с философски, художествени и религиозни движения, и Европа със своите постижения в технологиите и информатиката през изминалия век, се нарежда една Европа изцапана с кръв, обляна в сълзи и изпълнена с големи жестокости. Може би точно поради този горчив опит от миналото, в днешна Европа още по-силно си прокарва път изкушението, водещо към скептицизъм и безразличие пред разпадането на моралните устои в личния и социалния живот”. (Слово в НДК, 24 май 2002).

„Ако Европа иска да открие своята същностна идентичност, не може да не се обърне към своите християнски корени и по-специално към делото на хора като св. Бенедикт и светите Кирил и Методий, чийто пример е принос от първостепенна важност за нейното духовно и морално обновление. Посланието на Светите покровители на Европа, заедно с всички християнски мистици и светци, като посланици на Евангелието сред европейските народи, е: отговор на въпроса защо живота и човешката история са ни дарени от Бога-Слово, Който се въплъти, за да изкупи човека от злото на греха и да го извади от бездната на терзанието”. (Слово в НДК, 24 май 2002).