Бенедикт ХVІ прие католическите епископи на Америка от източен обред за тяхната визита ad Limina

Задоволство от „непрестанните усилия” да се отговори на изискванията на феномена на имиграцията и призив „да бъдат винаги близо до мъжете и жените” от местните Църкви, които полагат усилия да следват Исус и евангелските съвети. Това бе акцента в словото на Папата към 15-те епископи от източен обред от епископската конференция на Америка, които прие тази сутрин във Ватикана за тяхната визита ad Limina.

Епископите от източно-католическите Църкви в Америка въплътяват в себе си „по един уникален начин етническото, културно и духовно богатство” на американската католическа общност от настоящето и миналото. В словото си към тях Папата насочи вниманието към „тежките предизвикателства”, които се представят днес пред Църквата в Америка. „Исторически – припомни Бенедикт ХVІ – Католическата църква в Америка се бори за признаването и интегрирането това различие и успя, не без трудности, да изгради едно общение с Христос и в апостолската вяра, присъщи за цялата Църква”. През шестте месеца на разговори с представителите на епископската конференция на Америка, две са „специфичните точки”, които Папата посочи като „съществени” за мисията на епископите „да водят Христовото паство” сред трудностите, но също и сред възможностите на настоящето време.

Преди всичко Папата изрази своето задоволство от „непрестанните усилия” на епископите в борбата с феномена на имиграцията в страната. „Католическата общност в Америка – поясни Бенедикт ХVІ – продължава с голямо благородство да приема вълните от нови имигранти”, предоставяйки им пасторална грижа, милосърдна приемственост, подкрепа при узаконяването на тяхната ситуация и преди всичко за събирането им с техните семейства.

“A particular sign of this is the long-standing commitment…”
„Особен знак за това са продължителните усилия на епископите за реформа в закона за имиграцията”. Става въпрос, продължи Папата, „за един труден и сложен въпрос” от гражданска, политическа, социална и икономическа гледна точка, но „преди всичко човешка”. Това стои дълбоко в сърцето на Църквата, защото става въпрос за „справедливото отношение към имигрантите и защитата на тяхното човешко достойнство”.

Също днес, прибави Папата, Църквата в Америка „е призвана да приеме, интегрира и съхранява” богатото наследство на вярата и културата на имигрантската общност, не само от „вашия обред, но от многобройните групи католици от испански, азиатски и африкански произход”. „Задължаващата пастирска задача” за насърчаване на общението между културите в лоното на местните Църкви, посочи още Светият Отец, трябва да бъде видяна като „особено важна в упражняването на вашето служение в полза на единството”. Това общение, продължи Папата, включва в себе си повече от обикновеното зачитане на езиковите различия, насърчаването на традицията и гарантирането на така необходимите социални програми”. То изисква постоянни усилия в проповядването, катехизиса и пастирската дейност, насочени „да вдъхнат у всички вярващи дълбокия смисъл на тяхното общение в апостолската вяра” и на тяхната отговорност за мисията на Църквата в Съединените Щати. Значението на това предизвикателство „не може да бъде подценено”: необятното наследство и вибриращата енергия на новото поколение католици очакват да бъдат оползотворени за „обновяването на живота на Църквата и изграждането на американската социална тъкан”.

“This commitment to fostering Catholic unity is necessary…”
„Усилието за насърчаване на това единство е необходимо – поясни Бенедикт ХVІ – не само „за да се изправим пред предизвикателствата на новата евангелизация”, но също, за да се „противопоставим на разединителните сили в лоното на Църквата, които все повече се превръщат в голямо препятствие за нейната мисия в Америка”.

Припомняйки своят апел, отправен по време на апостолическата му визита в Америка през 2008, Папата изказа своето задоволство „от направеното в насърчаването на вярващите” за преодоляване на настоящите спешни нужди.

По време на предишните срещи за визитите ad Limina с американските епископи, припомни Папата, „на преден план изпъкна тяхното безпокойство в изграждането на все по-силни връзки на приятелство, сътрудничество и доверие между свещениците и вярващите”. Оттук и призива на Бенедикт ХVІ „да бъдат по-близо до мъжете и жените” от местните Църкви, които полагат усилия да следват Христос „все по-съвършено и благородно”, посредством приемането на евангелските съвети:

“I wish to reaffirm my deep gratitude for the example of fidelity and self-sacrifice given by many consecrated women…”
Папата потвърди своята дълбока благодарност за „примера на вярност и себеотрицание даден от богопосветените в Америка и призова те да бъдат подкрепяни чрез молитвата, „за да могат да донесат изобилни духовни плодове за оживяването и укрепването на техните общности” в духа на вярност към Христос и Църквата. „Спешната необходимост” на нашето съвремие от достоверни свидетели на силата на Евангелието, продължи Бенедикт ХVІ, „прави неотложно възвръщането на смисъла на възвишеното достойнство и красота на богопосветения живот”, молейки се и насърчавайки активно религиозните звания и укрепвайки общението и сътрудничеството, по-специално посредством делегатите във всеки диоцез.

В края на словото си Бенедикт ХVІ пожела предстоящата Година на вярата „да разбуди желанието на цялата католическата общност в Америка, да възвърне с радост и благодарност безценното съкровище на нашата вяра”

“With the progressive weakening of traditional Christian values”….
„С прогресивното отслабване на традиционните християнски ценности и заплахата от един сезон в който нашата преданост към Евангелието може да ни излезе скъпа”, истината на Христос се нуждае не само да бъде разбрана и защитавана, но също предлагана с радост и вяра като ключ за истинското човешко реализиране и за благосъстоянието на цялото общество”.

Папата благодари на Бог за знаците на „нова жизненост и надежда” в Католическата Църква в Америка, утвърждавайки я в „деликатната мисия” да води католическата общност в единството, истината и любовта, пред предизвикателствата на бъдещето.

svt/ rv