Бенедикт ХVІ прие католическите епископи на Америка от източен обред за тяхната визита
ad Limina
Задоволство от „непрестанните усилия” да се отговори на изискванията на феномена на
имиграцията и призив „да бъдат винаги близо до мъжете и жените” от местните Църкви,
които полагат усилия да следват Исус и евангелските съвети. Това бе акцента в словото
на Папата към 15-те епископи от източен обред от епископската конференция на Америка,
които прие тази сутрин във Ватикана за тяхната визита ad Limina.
Епископите
от източно-католическите Църкви в Америка въплътяват в себе си „по един уникален начин
етническото, културно и духовно богатство” на американската католическа общност от
настоящето и миналото. В словото си към тях Папата насочи вниманието към „тежките
предизвикателства”, които се представят днес пред Църквата в Америка. „Исторически
– припомни Бенедикт ХVІ – Католическата църква в Америка се бори за признаването и
интегрирането това различие и успя, не без трудности, да изгради едно общение с Христос
и в апостолската вяра, присъщи за цялата Църква”. През шестте месеца на разговори
с представителите на епископската конференция на Америка, две са „специфичните точки”,
които Папата посочи като „съществени” за мисията на епископите „да водят Христовото
паство” сред трудностите, но също и сред възможностите на настоящето време.
Преди
всичко Папата изрази своето задоволство от „непрестанните усилия” на епископите в
борбата с феномена на имиграцията в страната. „Католическата общност в Америка – поясни
Бенедикт ХVІ – продължава с голямо благородство да приема вълните от нови имигранти”,
предоставяйки им пасторална грижа, милосърдна приемственост, подкрепа при узаконяването
на тяхната ситуация и преди всичко за събирането им с техните семейства.
“A
particular sign of this is the long-standing commitment…” „Особен знак
за това са продължителните усилия на епископите за реформа в закона за имиграцията”.
Става въпрос, продължи Папата, „за един труден и сложен въпрос” от гражданска, политическа,
социална и икономическа гледна точка, но „преди всичко човешка”. Това стои дълбоко
в сърцето на Църквата, защото става въпрос за „справедливото отношение към имигрантите
и защитата на тяхното човешко достойнство”.
Също днес, прибави Папата, Църквата
в Америка „е призвана да приеме, интегрира и съхранява” богатото наследство на вярата
и културата на имигрантската общност, не само от „вашия обред, но от многобройните
групи католици от испански, азиатски и африкански произход”. „Задължаващата пастирска
задача” за насърчаване на общението между културите в лоното на местните Църкви, посочи
още Светият Отец, трябва да бъде видяна като „особено важна в упражняването на вашето
служение в полза на единството”. Това общение, продължи Папата, включва в себе си
повече от обикновеното зачитане на езиковите различия, насърчаването на традицията
и гарантирането на така необходимите социални програми”. То изисква постоянни усилия
в проповядването, катехизиса и пастирската дейност, насочени „да вдъхнат у всички
вярващи дълбокия смисъл на тяхното общение в апостолската вяра” и на тяхната отговорност
за мисията на Църквата в Съединените Щати. Значението на това предизвикателство „не
може да бъде подценено”: необятното наследство и вибриращата енергия на новото поколение
католици очакват да бъдат оползотворени за „обновяването на живота на Църквата и изграждането
на американската социална тъкан”.
“This commitment to fostering Catholic
unity is necessary…” „Усилието за насърчаване на това единство е необходимо
– поясни Бенедикт ХVІ – не само „за да се изправим пред предизвикателствата на новата
евангелизация”, но също, за да се „противопоставим на разединителните сили в лоното
на Църквата, които все повече се превръщат в голямо препятствие за нейната мисия в
Америка”.
Припомняйки своят апел, отправен по време на апостолическата му визита
в Америка през 2008, Папата изказа своето задоволство „от направеното в насърчаването
на вярващите” за преодоляване на настоящите спешни нужди.
По време на предишните
срещи за визитите ad Limina с американските епископи, припомни Папата, „на преден
план изпъкна тяхното безпокойство в изграждането на все по-силни връзки на приятелство,
сътрудничество и доверие между свещениците и вярващите”. Оттук и призива на Бенедикт
ХVІ „да бъдат по-близо до мъжете и жените” от местните Църкви, които полагат усилия
да следват Христос „все по-съвършено и благородно”, посредством приемането на евангелските
съвети:
“I wish to reaffirm my deep gratitude for the example of fidelity
and self-sacrifice given by many consecrated women…” Папата потвърди своята
дълбока благодарност за „примера на вярност и себеотрицание даден от богопосветените
в Америка и призова те да бъдат подкрепяни чрез молитвата, „за да могат да донесат
изобилни духовни плодове за оживяването и укрепването на техните общности” в духа
на вярност към Христос и Църквата. „Спешната необходимост” на нашето съвремие от достоверни
свидетели на силата на Евангелието, продължи Бенедикт ХVІ, „прави неотложно възвръщането
на смисъла на възвишеното достойнство и красота на богопосветения живот”, молейки
се и насърчавайки активно религиозните звания и укрепвайки общението и сътрудничеството,
по-специално посредством делегатите във всеки диоцез.
В края на словото си
Бенедикт ХVІ пожела предстоящата Година на вярата „да разбуди желанието на цялата
католическата общност в Америка, да възвърне с радост и благодарност безценното съкровище
на нашата вяра”
“With the progressive weakening of traditional Christian
values”…. „С прогресивното отслабване на традиционните християнски ценности
и заплахата от един сезон в който нашата преданост към Евангелието може да ни излезе
скъпа”, истината на Христос се нуждае не само да бъде разбрана и защитавана, но също
предлагана с радост и вяра като ключ за истинското човешко реализиране и за благосъстоянието
на цялото общество”.
Папата благодари на Бог за знаците на „нова жизненост
и надежда” в Католическата Църква в Америка, утвърждавайки я в „деликатната мисия”
да води католическата общност в единството, истината и любовта, пред предизвикателствата
на бъдещето.