Бенедикт ХVІ: молитвата е дело на Светия Дух в нас. Апел за семейството да бъде поткрепяно и подпомагано от труда

На генералната аудиенция, в контекста на Световния ден на семейството, Папа Бенедикт ХVІ отправи труда да подкрепя и помага на семейството „да се отвори към живота”. Катехистичната беседа Папата посвети на молитвата в посланията на Свети Павел. „Вярно е – посочи той – че ние не знаем да се молим по подходящ начин: можем само да отворим и да сме винаги готови и в очакване Бог да започне диалога с нас”.

Световният ден на Семействата, обявен от ООН, който бе отбелязан на 15 май, даде повод на Бенедикт ХVІ да насочи своите мисли към таз годишните инициативи насочени към равновесието между семейството и труда:

„Трудът не трябва да възпрепятства семейството, а трябва по-скоро да го подкрепя и сплотява, да му помага да се отвори за живота и да влезе във връзка с обществото и с Църквата. Пожелавам Неделята, ден Господен и ден на Пасхата, да бъде ден за почива и повод за укрепване на семейните връзки”.

В катехистичната беседа, спирайки се на смисъла на молитвата в Посланията на Свети Павел, Бенедикт ХVІ поясни значението на „дара” което се съдържа в нея. За Апостола на езичниците молитвата „е плод на живото, истинското и живително присъствие на Отца и на Исус Христос в нас чрез Светия Дух”. Тя е „действие на Духа на Отца и Сина”. Спирайки се по-специално на Посланието до Коринтяните, Папата поясни, че в молитвата „можем да се отворим, да поставим нашето време на разположение на Бог”. „В молитвата – продължи Бенедикт ХVІ – ние можем да изпитаме, повече от другите житейски и християнски измерения, нашата немощ и бедност, нашата същност на създания, защото сме поставени пред всемогъществото и трансцидентността на Бог”. Колкото повече напредваме във вслушването и в диалога с Бог, „превръщайки молитвата във всекидневно дихание на нашата душа”, толкова повече долавяме усещането за нашата ограниченост „не само пред конкретните ежедневни ситуации, но и в отношението ни с Господ”. Ето защо, в нас нараства все повече и повече „нуждата да се доверим и поверим на Него”:

„Светият Дух ни помага в тази наша неспособност, озарява нашия разум и стопля сърцето ни, водейки нашите молитви към Бог. За Свети Павел молитвата е преди всичко дело на Светия Дух в нас, който се натоварва с нашите слабости, за да ни превърни от хора привързани към материалните неща в духовни хора”.

Светият Дух „ни променя”, защото с Неговото присъствие се „реализира нашето единение с Христос, защото Той е Духът на Сина Божий, в който станахме и ние чеда”. Ето защо, посочи Папата, Свети Павел говори за Духа на Христос, а не само за Духа Божий: „не само Бог Отец стана видим във Въплъщението на Сина, но също Духа Божий се проявява в живота и действията на разпнатия, умрял и възкръснал Исус”. Духът е този, посочи Папата, който насочва сърцето ни към Исус Христос. С молитвата, вдъхновена от Духа, подчерта Бенедикт ХVІ „ние можем да изоставим и преодолеем всяка форма на страх или робство, живеейки истинската свобода на чеда Божии”. Духът е този който ни освобождава от „противоречията в които живеем”, а не нашата воля:

„С молитвата изпитваме свободата дарена от Духа: истинска свобода, която е освободена от злото и греха за доброто и живота, за Бог. Свободата на Духа, продължава Свети Павел, не се идентифицира никога нито със свободията, нито с възможността да избираме злото, а по-скоро с плода на Духа който е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Истинската свобода се изразява в това да следваме наистина желанието за доброто, за истинската радост, за общението с Бог и да не се угнетяваме от обстоятелствата, които ни отвеждат към други посоки”.

Ако позволим на Светия Дух да действа в нас, посочи Папата, „самата връзка с Бог ще стане толкова дълбока, че няма да бъде засегната от каквато и да е действителност или ситуация”. С молитвата не сме освободени от изпитанията или страданията, но „можем да ги живеем в общение с Христос, с неговите страдания, в перспективата да участваме в славата Му”. Много пъти в нашата молитва, продължи Бенедикт ХVІ, искаме с вяра от Бог „да ни освободи от телесното и духовно зло”; въпреки това „често смятаме, че не сме изслушвани и по този начин рискуваме да се обезкуражим”:

„Няма човешки вик, който да не е изслушан от Бог и именно в постоянната и предана молитва, разбираме заедно със Свети Павел, че страданията на настоящето време не възпрепятстват бъдещата слава, която ще ни се открие”.

Ето защо, „молитвата ни помага да живеем и да се преборим със страданията и изпитанията с нова сила и със същата вярата на Исус” в дните на Неговия земен живот, когато отправяше своите молитви към Бог:

„Отговорът на Бог Отец към Сина и на Неговия силен вик и сълзи, не бе освобождението от страданията, от кръста, от смъртта, на бе един по-дълбок и голям отговор. Чрез Кръста и смъртта, Бог отговори с възкресението на Сина, с един нов живот. Молитвата вдъхновена от Светия Дух ни кара всекидневно да живеем пътя на живота с неговите изпитания и страдания, с пълна надежда и вяра в Бог, който отговаря, както отговори на Сина”.

Молитвата, подкрепена от Духа на Христос, никога не остава затворена в себе си, а „се отваря към споделянето на страданията от нашето време”. По този начин, поясни Папата, „тя се превръща в застъпничество за другите, канал на надежда за цялото творение, израз на онази любов Божия, която е излята в нашите сърца посредством Духа, който ни е дарен”.

Бенедикт ХVІ пожела, „да се отворим нашата молитва за присъствието и действието на Светия Дух, който ни кара да се присъединим към Бог с цялото си сърце и цялото си същество”, защото Духа на Христос се превръща в „сила за нашата немощна молитва”. Папата призова всички да бъдат „уверени, че не са сами”. В поздравите на различни езици към поклонниците от цял свят, събрали се на площад Свети Петър, Бенедикт ХVІ поздрави вярващите от архидиоцеза на Аквила и Рока Санто Стефано и Католическата Общност „Шалом”. Папата припомни и литургичния празник Възнесение Господне, който Католическата църква ще отбележи на 17 май.

svt/ rv