Иван Гарелов: София бе междинна спирка за посещението на Папата в Москва

Известният телевизионен журналист Иван Гарелов бе един от организаторите на папската визита в България и председател на Общонародния комитет за поканата на Папата. Близкия контакт с папа Войтила му помага да усети присъствието на един „добър дух” и да прозре нещо важно за бъдещите междухристиянски отношения.

Какви бяха очакванията Ви от визитата на папа Йоан Павел II в България и сега от дистанцията на времето, как гледате на нея?
Създаването на такъв комитет се наложи от обстоятелството, че имаше покана по линия на държавата, а Светия Синод нещо се дърпаше и се наложи в един вестник да отпечатаме една покана, която хората си изрязваха. Изпратихме няколко чувала във Ватикана и в резултат на нашата покана Папата дойде. Тогава нашия комитет прерасна в Комитет по посрещането. Казвам това, защото при нас се събираха в едно очакванията и въжделенията на целия народ, а не само нашите лични. Тези очаквания бяха от една страна духовни – искаме да посрещнем главата на Римокатолическата църква, една от най-важните фигури в съвременния свят. Очакванията бяха и политически - ние се надявахме да получим потвърждение за невинността на България в атентата срещу папата. И човешки очаквания – да опознаем личността, допринесла най-много за падането на комунизма в Източна Европа. Тези наши очаквания се сбъднаха.

Какви са конкретните плодовете от това посещение днес?
Плодовете на посещението надхвърлиха нашите очаквания. Казвам го отговорно и от позицията на председател на Общонародния комитет. Първото е че се възстановиха добрите отношения между Българската православна църква и Ватикана. Имаше такова напрежение и дори по време на визитата имаше критични моменти, които следяхме с интерес как ще бъдат преодолени, поне от страна на Светия Синод. Най-важното от политическа гледна точка е че папата потвърди при посещението си при президента, че дори никога не е мислил че България е замесена в атентата срещу него. Освен това, той беше тук за празника 24 май и присъства на тържественото честване пред Народната библиотека, както и на други места. С всички свои думи и действия той отдаде почит за приноса на България за европейската цивилизация.

Впечатли ли Ви нещо дълбоко по време на срещите с папата?
Има два силни моменти, които бяха неочаквани за мен и много силно въздействащи. Единия беше въздействието на самия папа върху младежите при срещата им Пловдив. Тъй като преди това снимах филм, бях избрал за героиня едно 13-14 годишно момиченце от Пловдивско, която дойде на срещата с колело. Младежите го посрещнаха като рок звезда, те го усещаха като свой човек, не със студения респект, който има нашата Църква, а те му се радваха и пяха с него. Пяха така възторжено, така го гледаха в очите, със сълзи на очите, че имах чувството че по-близка среща едва ли може да се осъществи, За тези деца това е бил най-щастливия ден в живота им. Другият момент е неговото присъствие. През цялото време се движеше с папамобила, благ, смирен, не говореше много и нямаше гръмки фрази. Но въпреки малкото думи, той така ни бе въздействал, че когато отлетя самолета от летището в Пловдив имах чувството се си тръгва един добър дух, който е посетил България, направил ни е по-добри, вече се тръгва и не се знае дали ще го видим повече.

На стената пазите снимка с папа Йоан Павел II? Какво си спомняте от тази среща?
Снимката е правена малко преди изпращането, когато наоколо няма толкова много официални лица. Бяхме останали насаме с Папата само аз и тогавашния министър на външните работи Соломон Паси. Понеже трудно говореше, на два пъти той си послужи с лек натиск върху ръката ми с което изразяваше някакви чувства: едното беше по време на концерта в зала №1 на НДК, когато беше много развълнуван и ми стисна ръката, а другия беше момента на летището, тоест, нямаше нужда да ми казва нищо повече. По този начин той ми благодари.

По време на визитата видяхте ли нещо пророческо за бъдещето на България?
Аз за себе си го видях, макар че за някого би могло да прозвучи твърде шокиращо. София бе само една междинна спирка за посещението на Папата в Москва. Такова посещение може да стане най-важната точка за сближението на двете християнски Църкви, нещо което чакаме от векове. Убеден съм, че това рано или късно ще стане и очаквам Папата да продължи в тази посока.