Бенедикт ХVІ: молитвата на вярващите ме подкрепя в трудните моменти
„Още от първия момент след избирането ми за Свети Петров приемник почувствах подкрепа
от вашите молитви и от молитвите на Църквата, особено в по-трудните моменти. Благодаря
ви от сърце!”. С тези думи Бенедикт ХVІ коментира стойността на молитвата в църковната
общност и личната молитва на днешната генерална аудиенция, която проведе на препълнения
площад Свети Петър пред повече от 20 хиляди верни и поклонници от цял свят. Папата
продължи своя цикъл катехистични беседи посветени на молитвата, позовавайки се на
епизода за освобождаването на св.Петър, благодарение на Ангела Господен, описан в
Деяния на Апостолите (Деян, 1-17).
Папата изтъкна два аспекта от този епизод:
„спокойствието на Петър, който има вяра в Бог” и доверието му в църковната общност,
която „непрестанно се моли на Бога за него”:
„Такава трябва да бъде и нашата
молитва: усърдна и в общение с другите, изпълнена с доверие към Бог, който дълбоко
ни познава и се грижи за нас дотам, че както казва Исус, „и космите на главата на
всички са преброени” (Мат. 10,30-31).
В опита на общността в Ерусалим,
посочи Папата, можем да забележим, че християнското свидетелство отслабва, ако не
е подкрепено и придружавано от молитвата и от „непрестанния диалог с Господ”:
„Това
важи и за нас и нашите общности, както и малките като семейството, така и големите
като енорията, диоцеза и цялата Църква”.
Не трябва да бъдем подвластни
на чувствата и на диктатурата на собствените желания и егоизма”, предупреди Папата,
а да просим доброто от Господ. Такова е свидетелството на Петър в Ерусалим, в Църквата,
където е поставен да бъде „като скала”:
„Той разбира, че истинската свобода
се постига следвайки Исус, обхванати от сияещата светлина на Възкресението и затова
свидетелства до смърт, че Господ е Възкръснал”.
Епизодът с Петър, допълни
Папата, ни показва „силата на молитвата”. Апостолът се чувства спокоен, защото е сигурен,
че никога не е сам. Общността се моли за него, а Господ го закриля:
„Постоянната
и обща молитва е ценно средство за преодоляване на трудностите по пътя на живота,
тъй като дълбокото единение с Бога ни позволява да бъдем дълбоко единени и с другите”.