Нови Сад: междурелигиозна конференция за актуалността на Миланския Едикт

Какво е бил Миланският едикт от 313 за съвременниците на Константин? Какво представлява от богословска гледна точка за християните от ХХ век? Какъв може да бъде икуменическият му принос в полза на религиозната свобода? Това са някои от разгледаните въпроси на икуменическа конференция на тема „Миланският едикт: основа за религиозната свобода или за вярата?” (The Edict of Milan: a basis for Freedom of Religion or Belief?), която се проведе в Нови Сад, Сърбия, от 2 до 5 май. На срещата взеха участие представители на различни християнски деноминации, но също евреи и мюсюлмани от Австрия, Финландия, Франция, Гърция, Сърбия, Русия, Белгия и Кувейт. Събитието, с домакин сръбската Патриаршия, е част от проекта „Вечната стойност и постоянната актуалност на Миланския едикт” (Еverlasting value and permanent actuality of the edict of Мilan) в който участват културни фондации, европейски институции и църковни общности. Цел на проекта е подготвката за честванията на 1700 години от Едикта на Константин и да допринесе за икуменическото преосмисляне на този важен исторически момент за християнството.

Конференцията беше открита от Митрополита на Франция, Емануил и председател на Конференията на европейските Църкви, който постави акцент на икуменическото измерение на Едикта и неговото значение за живота на християните не само в Европа. Първата сесия на Конференцията бе посветена на съпоставката на различните религии в Европа и стойността на Миланския Едикт от богословска гледна точка. На сесията се изказаха представители на Католическата, Православната и Протестантската църква в Европа, но също представители на еврейската и мюсюлманската общност. Втората сесия бе посветена на институционалните последствия на Миланския Едикт в отношенията между Държавата и Църквите през вековете. По време на третата сесия участниците в Конференцията обсъдиха настоящите предизвикателства за религиозната свобода, акцентирайки върху икуменическата позиция по тази тема, различните форми на ислямофобия и антисемитизъм в Европа, но също и процеса на секуларизация в отношение на религиозната свобода.

Последната сесия бе посветена на дебата по различните теми предложени в предишните сесии от богословите, историците, дипломатите и делегатите от различните религиозни общности сред които, монс. Станислав Хочевар, архиепископ на Белград и монс. Пьотр Мацуркиевич, генерален секретар на Комисията на европейските епископски конференции. На тази сесия бе обсъдено и съставянето на документ с който да се лансира задълбочаването на актуалността на Миланския Едикт в икуменическа перспектива. Според този документ „идеите, които в историческо-социалния контекст вдъхновиха Миланският Едикт, трябва да бъдат взети като символична изходна точка” в настоящия исторически момент в който трябва да се направи систематичен анализ за състоянието на религиозната свобода в отделните институционални контексти на Европа. Затова, участниците подчертаха, че е необходимо да се работи за гарантирането на религиозната свобода както на мнозинството, така и на малцинствата живеещи в съвременното общество подложено на постоянни политически, социални и културни промени. За тази цел всички Църкви и общности трябва да продължат своята съвместна работа чрез която през последните години се развиха отношения на сътрудничество с гражданското общество и европейските и национални институции.

svt/ Oss. Rom