Богословът Ратцингер за званието: Кръстът е основата на свещенството

На четвърта пасхална неделя, която Католическата църква чества като неделята на Добрият Пастир, ще бъде отбелязан 49-я Световен молитвен ден за званията. По този повод Папа Бенедикт ХVІ на тържествена литургия в Базиликата Свети Петър ще ръкоположи 9 свещеника от римския диоцез. В контекста на този молитвен ден, предлагаме откъси от статия на богослова Йозеф Ратцингер за свещенството, публикувана във ватиканския всекидневник Осерваторе Романо на 28 май 1970.

********
„Въпросът за свещеническото служение в Църквата неочаквано се превърна в парещ проблем. Съществува ли легитимно сакраменталното свещенство?”. С този основен въпрос започва историческата статия на бъдещия Папа, публикувана през пролетта на 1970 от Осерваторе Романо. Тогавашният професор по догматично богословие в университета на Регенсбург подчертава още в първите редове, че „съвременната криза трябва да ни подтикне да се вслушаме с нова бдителност в първоначалното послание, за да може то да ни обогати и води отново”. Йозеф Ратцингер придружава читателят в завладяващ анализ на Посланията на Свети Павел, стигайки до заключението, че не е „трудно да се докаже, че Новият Завет показва съществуването на единство между апостолата и свещеничеството”. Тази структура, прибавя Ратцингер, „е представена като постоянно съществуваща реалност в Църквата”. Връзка, която „е представена и от евангелист Лука”. Ето защо, пише германският богослов, „свещеничеството в Църквата не е противоположно на свидетелството на Новия Завет”, а е „здраво закотвено в него”. От гледна точка на историята на религиите, отбелязва бъдещият Папа, „това несъмнено е нещо напълно ново: не произхожда от свещенството на храма в Стария Завет, нито от старозаветната идея за „царственото свещенство”. То произхожда по-скоро от „една месианско-апостолска връзка: мисията, която е продължение на мисията на Исус Христос”.

„Никой – продължава Йозеф Ратцингер – няма да опровергае факта, че в историята на Църквата винаги е имало затъмняващи знаци”, но „това не поставя под въпрос същността на свещеничеството, а по-скоро нас на които бе предадена тази задача”. Ето защо, Ратцингер се пита „дали сме толкова сигурни, че този мрак принадлежи на други времена? Или не е ли по-скоро този начина по който всяко време трябва отново да приеме дара Господен?”. В заключителната част на своето размишление, бъдещият Бенедикт ХVІ посочва, че „пречистващата сила на историческото изследване е много важна”, но „не е достатъчна, защото човешкото мислене е положено в живота и от него получава своите предположения и граници”. „Само ако приемаме винаги и отново този дар от Господа – прибавя Ратцингер – нашето мислене ще може да открие пътя”. „Свещенството на Христос – завършва богословът – се изпълни на Кръста. Ето защо, Кръстът е и остава основата и постоянния център на християнското свещеничество, което може да намери своето изпълнение в готовността на собственото аз за Господа и хората”.

svt/ rv