Монсеньор Сирил Васил: красотата на изкуството за преоктриване на сакралното

По какъв начин религиозното изкуство може да помогне за преоткриване на сакралното в съвременната ехопа на силна секуларизация, особено на Запад? Това бе централната тема на дискусията, която се проведе на 23 април в Папския Източен Институт в рамките на международна конференция под наслов „Иконостас и Небесна Литургия”. Работните сесии бяха открити и закрити от монс. Сирил Васил, секретар на Конгрегацията за Източните Църкви, който пред Радио Ватикан, поясни значението на международната конференция:

********
„Смятам, че красотата, като израз на Божието присъствие, може да бъде използвана и в съвременния свят, защото още преди хиляда години радостта, красотата и изяществото развълнуваха езичниците, насърчавайки ги да изоставят езическите култова и да приемат посланието на Бог, който живее сред хората. Също днес, в началото на третото хилядолетие, хората търсят радостта и красотата. Но те немогат да се доловят, ако се остане в сферата на старото или ново езичество. За съвременните хора, недоверчиви пред хилядите предложения на свободния пазар на идеите, изяществото е също дълбоката и мистична красота на литургичните богослужения, на сакралното пространство. Литургията и сградата за култ могат да се превърнат за хората в тласък към задълбоченото търсене на истината в техния живот, търсене, което да ги отведе към Онзи, който е Пътя, Истината и Живота”.

Според вас, днес по-трудно ли се дешифрира съвременното сакрално изкуство в сравнение с класическите канони, характерни за миналото?
„Ако говорим за изкуството, говорим също и за начин на изразяване, за едни език. Днес трудността се състои именно в непълнотата на начина на изразяване и неспособността да се има един единствен ключ за прочит. Ето защо, онова, което предлага източно християнската традиция е именно способността да говори ценителя посредством един разбираем език. Когато срещаме една „субективизация” на изразността, както езикова така и художествена, това се превръща в пречка за комуникацията: превръща се по-скоро в една само-комуникация, отколкото в комуникация на обективните истини. В този смисъл, когато се говори за сакралността изразена в източните литургии, става въпрос за език, който се е развил през вековете, но който е обяснен посредством литургичния катехизис, посредством живот на Църквата и се превръща в средство носител на една истина”.

Вашата конференция е своеобразно начало на един нов път: как възнамерявате да го продължите?
„Тази конференция се помества в сферата на католическата италиано-албанска Църква, която от векове е „източния бял дроб” на италианска територия. Тя се открива тук, в Папския Източен Институт, който е домът за висши науки тук в Рим, пожелан от Папите, но ще продължи на 6 и 7 юли в Равнината на Албанците (Piana degli Albanesi) в Сицилия, а в края на август в енориите на Лунгоро, област Калабрия. По този начин ще се посетят различните места, където присъствието на източните християни е от голямо значение, както от исторически аспект – като например миграционния поток през миналите векове в Италия, който доведе до един вид вкореняване на източния ритуал – така и посредством Рим, който в своята специфичност представлява цялата вселена. Папският Източен Институт е мястото за срещата между католическия Изток, православния Изток и латинската Църква".

svt/ rv